Търсене в текстове за 'Граждански права'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 232 резултата от 160 текста с корен от думите : 'Граждански права'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Тук в своите права се явяват: приспособяването, вследствие на което организмът се оформява според заобикалящите го външни условия, и борбата за съществуване, която действа в посоката, че само най-добре приспособилите се към царуващите условия същества се запазват.
Действителните (фактическите) причини на диференцирането не са обаче още дадени с това. Тук в своите права се явяват: приспособяването, вследствие на което организмът се оформява според заобикалящите го външни условия, и борбата за съществуване, която действа в посоката, че само най-добре приспособилите се към царуващите условия същества се запазват. Обаче приспособлението и борбата за съществуване не биха могли да произведат нищо в организма, ако съставляващият организма принцип не би бил такъв, че да може да приеме най-разнообразните форми при постоянното запазване на вътрешното единство. Връзката на външните формиращи сили с този принцип съвсем не трябва да се схваща така, като че първите биха действали определящо върху втория по начина, както действат едно неорганично същество върху друго такова. Вярно е, че външните условия дават повода типът да се оформи по определен начин, да добие определена форма; обаче тази форма не може да бъде изведена отвъншните условия, а от вътрешния принцип. При това обяснение трябва винаги да се търсят първите, обаче самата форма не трябва да се разглежда като тяхно последствие.
към текста >>

2. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Една ограничена права с крайни точки А и В е едно неделимо единство.
Единицата е едно създание, един образ на нашия ум, който той отделя от целостта, както разделя следствието от причината, веществото от неговите качества и т.н. Когато сега мисля 7 + 5, аз задържам в мисълта в действителност 12 математически единици, само че не наведнаж, а на две части. Когато мисля всичките математически единици наведнаж, това е едно и също нещо. И тази тъждественост аз изказвам в съждението 7 + 5 = 12. Същото е и с геометрическия пример, който Кант изнася. Една ограничена права с крайни точки А и В е едно неделимо единство. Моят ум може да си състави за това две понятия.
към текста >>

Единият път той може да вземе правата като посока и след това като път между две точки А и В.
Единият път той може да вземе правата като посока и след това като път между две точки А и В. От тук произтича съждението: правата е най-късия път между две точки. Всяко разсъждение, доколкото членовете, които са включени в съждението, са понятия, не е нищо друго освен едно отново съединяване на това, което умът е разделил. Връзката се получава веднага, когато разгледаме съдържанието на умствените понятия.
към текста >>

От тук произтича съждението: правата е най-късия път между две точки.
Единият път той може да вземе правата като посока и след това като път между две точки А и В. От тук произтича съждението: правата е най-късия път между две точки. Всяко разсъждение, доколкото членовете, които са включени в съждението, са понятия, не е нищо друго освен едно отново съединяване на това, което умът е разделил. Връзката се получава веднага, когато разгледаме съдържанието на умствените понятия.
към текста >>

3. 07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Сега ако вземем един триъгълник и теглим през върха С една права успоредна на основата АВ, прилагайки горното намираме, че ъглите а = а;в = в.
Сега ако вземем един триъгълник и теглим през върха С една права успоредна на основата АВ, прилагайки горното намираме, че ъглите а = а;в = в. Тъй като с е равен на себе си, тогава по необходимост трите ъгъла на триъгълника са равни на един разтегнат ъгъл (180 градуса). Тук аз обясних една сложна връзка на фактите благодарение на това, че я сведох до такива прости факти, чрез които от отношението, което е дадено на духа, следва по необходимост съответното отношение от самата природа на дадените неща.
към текста >>

4. 04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

С това обозначение е предвиден и случаят, че цялото съдържание на света е само признак на нашето собствено "Аз"; така щото тук би запазил своите права и изключителният субективизъм, тъй като за дадеността на този факт не може и да става дума; той може да бъде само резултат на познавателни съображения, т.е.
Ето защо да се въздържим от каквото и да е било определение на непосредственото даденото до тогава, докато не знаем, какво отношение има такова определение към определеното. Даже със самото понятие "непосредствено дадено" ние не изказваме нищо за това, което се намира преди познанието. Това понятно има единствената цел да укаже на това непосредствено дадено, да насочи нашия поглед към него. Формата на понятие тук, в началото на теорията на познанието, е само първото отношение, в което се поставя познанието към съдържанието на света. С това обозначение е предвиден и случаят, че цялото съдържание на света е само признак на нашето собствено "Аз"; така щото тук би запазил своите права и изключителният субективизъм, тъй като за дадеността на този факт не може и да става дума; той може да бъде само резултат на познавателни съображения, т.е. да се окаже правилен само благодарение на теорията на познанието, но не може да и служи за предпоставка.
към текста >>

5. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Казват, че тук сърцето, душата встъпвали в своите права. Несъмнено.
В никакъв случай не бива да се твърди, че всички наши действия произтичат единствено от трезвия размисъл на нашия разсъдък. Далеч съм от мисълта за човешки, във висшия смисъл, да представям само онези действия, които произхождат от абстрактната преценка. Но щом нашите действия надмогват сферата на задоволяване на чисто животинските желания, нашите мотиви винаги са пропити от мисли. Любов, състрадание, патриотизъм са подтици за действие, които не допускат да бъдат размивани в студени понятия на разсъдъка. Казват, че тук сърцето, душата встъпвали в своите права. Несъмнено. Но сърцето и душата не създават мотивите за действие. Те ги предпоставят и ги приемат в своята среда. Състраданието се настанява в моето сърце, когато в съзнанието ми е изплувала представата за лице, будещо състрадание. Пътят към сърцето минава през ума. От това и любовта не прави изключение.
към текста >>

6. 12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ GA_4 Философия на свободата

За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие".
Първа добавка към новото издание (1918 г.). Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие. От една страна, става дума за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание. Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата. За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие". За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка. Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие. Един отличителен белег на човешката същност е заложен в това, че в човека подлежащото на интуитивно схващане се движи като живо махало от една крайна точка до друга между общовалидното познание, и индивидуалното преживяване на това общовалидно. Който не може да види едната крайна точка на махалото в нейната реалност, за него мисленето си остава само една субективна човешка дейност; който не може да вникне в другата крайна точка, на него му се струва, че в мисловната дейност на човека се загубва всеки индивидуален живот. За мислителя от първия тип непроницаем факт е познанието, а за мислителя от втория тип - нравственият живот.
към текста >>

7. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Затова Ницше е категоричен противник на основните демократични принципи: еднакви права и задължения за всички.
Тъй като Ницше вижда в човешкия начин на действие само резултат от инстинктите, а те самите при различните хора са различни, на него му се струва необходимо техният начин на действие да е различен. Затова Ницше е категоричен противник на основните демократични принципи: еднакви права и задължения за всички. Хората не са еднакви, затова правата и задълженията им не трябва да са еднакви. Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и безплодни хора. И силните винаги ще бъдат призвани да определят целите за слабите. Също така силните ще си служат със слабите като средство към целта, което значи, че ще си служат с тях като с роби. Разбира се, Ницше не говори за „морално право“ на силните да третират слабите.
към текста >>

Хората не са еднакви, затова правата и задълженията им не трябва да са еднакви.
Тъй като Ницше вижда в човешкия начин на действие само резултат от инстинктите, а те самите при различните хора са различни, на него му се струва необходимо техният начин на действие да е различен. Затова Ницше е категоричен противник на основните демократични принципи: еднакви права и задължения за всички. Хората не са еднакви, затова правата и задълженията им не трябва да са еднакви. Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и безплодни хора. И силните винаги ще бъдат призвани да определят целите за слабите. Също така силните ще си служат със слабите като средство към целта, което значи, че ще си служат с тях като с роби. Разбира се, Ницше не говори за „морално право“ на силните да третират слабите. „Морални права“ той не признава.
към текста >>

„Морални права“ той не признава.
Хората не са еднакви, затова правата и задълженията им не трябва да са еднакви. Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и безплодни хора. И силните винаги ще бъдат призвани да определят целите за слабите. Също така силните ще си служат със слабите като средство към целта, което значи, че ще си служат с тях като с роби. Разбира се, Ницше не говори за „морално право“ на силните да третират слабите. „Морални права“ той не признава. Иначе е на мнение, че превъзмогването на по-слабото чрез по-силното, което той смята за принцип на живота, по необходимост трябва да води до робството.
към текста >>

Желае да декларира за всички хора равни права и да определи стойността на човека според външно мерило.
Ницше противопоставя два човешки типа: на слабия и на силния. Първият търси познанието като обективен факт и то трябва да дойде към него от външния свят. Позволява неговото добро или зло да бъдат диктувани от „вечна световна воля“ или от „категоричен императив“. Той окачествява всяко идващо не от световната воля, а от личната творческа воля действие като грях, който води до морално наказание. Желае да декларира за всички хора равни права и да определи стойността на човека според външно мерило. И накрая желае да види в изкуството отражение на божественото, послание от отвъдното. Напротив, силният вижда всяко познание като израз на волята за власт. Чрез познанието иска да владее нещата. Знае, че сам е творец на истината, че никой освен самия него не може да създава свое добро и свое зло. Той разглежда действията на хората като последствия от естествени импулси и ги смята за естествени събития, които не могат да се приемат за грехове и да търпят морална присъда.
към текста >>

8. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Ако той би се намирал само под действието на тласъка, който съм му дал, той вечно би летял в права линия, без да измени своята скорост.
Един друг пример: Аз хвърлям един камък в хоризонтална посока от мене. Той се движи по една крива линия и след известно време пада на земята. Аз го виждам в редуващите се една след друга точки на времето на различни места. Чрез моето наблюдение аз добивам следното: През време на своето движение камъкът се намира под различни влияния. Ако той би се намирал само под действието на тласъка, който съм му дал, той вечно би летял в права линия, без да измени своята скорост. Но земята упражнява влияние върху него. Тя го привлича към себе си. Ако без да го тласна, аз просто бих го пуснал, той би паднал отвесно на земята. При това неговата скорост постоянно би се увеличавала. От взаимодействието на тези две влияния се ражда това, което аз действително виждам.
към текста >>

9. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Науката, вътрешното изживяване не трябваше да проявява никакви права върху него.
Тук не е наша задача да изложим отношението на съдържанието на вярата към това познанието и да го обосновем. В действителност всяко съдържание на вярата произхожда от една преживяна някога опитност. След това то се съхранява по неговото външно съдържание, без да се съзнава, как е било добито. За него се твърди, че е дошло в света чрез свръхестествено откровение. Схоластиците приемаха съдържанието на християнската вяра просто като предание. Науката, вътрешното изживяване не трябваше да проявява никакви права върху него. Както науката не може да създаде едно дърво, така и схоластиката не можеше да създаде едно понятие за Бога; тя трябваше да приеме на готово понятието дадено чрез откровение, както естествената наука приема дървото като нещо готово. Схоластикът никога не можеше да допусне, че духовното просиява и живее във вътрешността. Ето защо той поставяше на правото на науката да царува граници там, където престава областта на вътрешната опитност. Човешкото познание не трябваше да се осмелява да създаде в себе си никакво понятие за по-висшите същества. То искаше да приеме едно понятие дадено чрез откровение.
към текста >>

10. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Един художник например знае, защо съответният стил изисква тук една права линия и др.п.. Този, който избира стила за своята къща, не съзнава, може би, това “защо”.
Иначе те произлизат от едно празно мечтателство и фантазия и не могат никога да се осъществят. Всички велики идеали на мировата история са произлезли в най-широкия смисъл от ясновидското познание. Защото в крайна сметка всички велики идеали произхождат от великите окултни изследователи или посветени, а по-обикновените хора, които сътрудничат за изграждането на човечеството, се насочват – или съзнателно или повечето пъти несъзнателно – към определените от окултните изследователи задачи. Всичко несъзнателно в крайна сметка има своя произход в нещо съзнателно. Зидарят строи една къща без непременно да знае нещата, които са известни на други хора, които са определили мястото, на което трябва да бъде построена къщата, стила, в който трябва да бъде изградена и т.н.. Но и зад това определяне на мястото и на стила стои нещо, което от своя страна е несъзнателно за определителите, а е съзнателно за други или е било съзнателно. Един художник например знае, защо съответният стил изисква тук една права линия и др.п.. Този, който избира стила за своята къща, не съзнава, може би, това “защо”. Също така е и с великите процеси в развитието на света и на човечеството. Зад тези, които работят в една определена област, стоят по-висши и по-съзнателни работници и така стълбата на съзнателността върви нагоре и надолу. Зад всекидневния човек стоят изобретателите, хората на изкуството и т. н.. Зад тези последните стоят окултно-научните посветени, а зад тях стоят свръхчовешките същества. Само това прави разбираемо развитието на света и на човечеството, когато човек е наясно върху факта, че обикновеното човешко съзнание е само една форма на съзнанието и че съществуват по-висши и по-низши форми.
към текста >>

11. ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Ако човекът би вървял по този път на развитие по права линия, той би станал едно диво, необуздано същество.
Ако искаме да го охарактеризираме, можем да говорим за това, че то е човек- животно. И като такова по собствен начин то се намира на по-висока степен, отколкото настоящите Земни животни. То по-изчерпателно носи в себе си свойствата на животинското. Тези свойства в известно отношение са по-диви, по-необуздани, отколкото свойствата на съвременните животни. Ето защо на тази степен на своето съществуване можем да наречем човека едно същество, което в неговото развитие се намира по средата между съвременните животни и сегашния човек. Ако човекът би вървял по този път на развитие по права линия, той би станал едно диво, необуздано същество. Земното развитие означава едно понижение, едно укротяване на животинския характер на човека. Това произвежда мислещото съзнание.
към текста >>

12. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Днес истинската Духовна Наука предлага само такива правила, спрямо които здравият разум може да упражни своите права.
Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот? При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този въпрос може да се отговори достатъчно ясно. Можем да си изградим вярна представа за действието на тези правила, преди да сме ги включили в живота си. Но да изживеем това действие, можем само по време на обучението. Ако човек насочва със здравия си разум всяка своя крачка, тогава изживяването винаги се съпровожда с разбиране на това изживяване. Днес истинската Духовна Наука предлага само такива правила, спрямо които здравият разум може да упражни своите права. Ако човек има волята да се отдаде единствено на такова обучение и не се остави да бъде подведен от предразсъдъци в посоката на една сляпа вяра, за него ще изчезнат всякак ви опасения и съмнения. Възраженията срещу системно обучение за постигането на по-висше съзнание няма да го смущават.
към текста >>

13. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

относно нашите права?
относно нашите права?
към текста >>

и сигурни сме в своите права,
и сигурни сме в своите права,
към текста >>

единствено с борба правата си да отстоява.
единствено с борба правата си да отстоява.
към текста >>

14. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Правата ми ограничиха те.
Правата ми ограничиха те.
към текста >>

15. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

На съществуването си правата
На съществуването си правата
към текста >>

правата Луцифер да си запази.
правата Луцифер да си запази.
към текста >>

16. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Източната традиция е права, когато твърди, че Буда се е родил като „Бодисатва" и едва през двадесет и деветата година от своето земно съществувание, той се издига до степента Буда.
Източната традиция е права, когато твърди, че Буда се е родил като „Бодисатва" и едва през двадесет и деветата година от своето земно съществувание, той се издига до степента Буда.
към текста >>

17. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата".
Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита". Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата. Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха. Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата". В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни. Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия".
към текста >>

Така се случи следователно, че приемниците на Кант искаха да поставят отново познанието в неговите права; че с него /с познанието/ те искаха да уредят най-висшите духовни потребности на човека.
Едно е сигурно, Кант предложи на своите съвременници безброй атакуеми места на тълкувания и за противоречия. Именно чрез неговите неясноти и противоречия той стана баща на класическите германски светогледи на Фихте, Шелинг, Шопехауер, Хегел, Хербарт и Шлайермахер. Неговите неясноти станаха за тях нови въпроси. Колкото и да се беше старал да постави граница на знанието, за да запази място за вярата, въпреки това, в истинския смисъл на думата, човешкият дух може да се обяви задоволен само от знанието, от познанието. Така се случи следователно, че приемниците на Кант искаха да поставят отново познанието в неговите права; че с него /с познанието/ те искаха да уредят най-висшите духовни потребности на човека. За продължител на Кант в това направление беше като че ли създаден Йохан Готлиб Фихте. Той, който каза: "- Любовта към науката и особено към спекулацията, щом тя веднъж е обзела човека, така го завладява, че той не запазва никакво друго желание освен това, да се занимава в спокойствие с нея". Можем да наречем Фихте един ентусиаст на светогледа. Чрез този свой ентусиазъм той трябва да действал вълшебно върху своите съвременници и своите ученици. Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики.
към текста >>

18. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права".
Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват. Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт. Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин. Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права". Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право. Това, което кара Щирнер да отрича едно действително общо право, е жаждата за действителност; обаче жажда за действителност е също и това, което довежда Планк до стремежа да иска да построи нещо действително, правното състояние, от една идея.
към текста >>

На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия.
Това, което Чолбе особено подчертава, че натурализмът има една морална основа, са го чувствали и други материалисти. Те искаха да всадят в човека радостта идваща от природното съществуване; искаха да събудят в него чувството, че той трябва да търси на Земята задължения и задачи. Те считаха за едно повишение на човешкото достойнство, когато в човека действа съзнанието, че той се е развил от по-нисши от него същества до неговото настоящо съвършенство. И те си обещаваха правилното обсъждане на човешките деяния само от този, който познава природосъобразните необходимости, от които действа личността. Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин. На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия. Който е разбрал тази природна необходимост, той знае също да се бори за своето право, за изискванията, които произлизат от потребността на рода. Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка борба за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците".
към текста >>

19. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие.
На обяснението на природата с разума се отричаше способността да задоволи нуждите на душата. Трябва да подчертаем, че там, където винаги един човек се чувства спънат в своя чувствен свят от познанието на природата, това не се дължи на самото познание, а на човека, чиито чувства се движат в една погрешна посока. Който проследи безпристрастно изследователските пътища на един наблюдател на природата, какъвто е Ернст Хекел, той на всяка крачка в познанието на природата ще по чувства как неговото сърце тупти още по-възвишено. Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти. Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията. Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие. /виж Елен Кей: Есета, Берлин, издателство С. Фишер, 1899 г./. Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/. Едновременно с публикуването на своята книга "Мирови загадки", в която тя излага с безрезервна откровеност своя произтичащ от познанието на природата светогледи, /1899 г./, Хекел започна да издава своите брошури "Художествени форми на природата", в които той дава изображения на неизчерпаеми изобилие от чудесни форми, които природата създава в своето лоно и които превъзхождат по красота и разнообразие "всички създадени от човека форми на изкуството". Същият човек, който довежда нашия ум в закономерността на природата, насочва нашата фантазия към красотата на природата.
към текста >>

20. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Обаче той иска да помогне на това мислене да добие своите съвършени права.
Нека си помисли, как истинският механик, истинският физик мисли, когато те се придържат към това, което сетивата възприемат, което умът може да комбинира и изчислението да установи. Всичко, което излиза вън от тази област, е ленива игра на понятия. Така си казва Дюринг. Обаче той иска да помогне на това мислене да добие своите съвършени права. Който се придържа изключително към това мислене, той може да бъде сигурен, че то ще му даде осветление на действителността. Всяко размишление върху това, дали с нашето мислене можем фактически да проникнем в тайните на мировите процеси, всички изследвания, които както тези на Кант искат да ограничат познавателната способност, произхождат от една логическа извратеност. Не трябва да се изпада в пожертващото себе отричане на ума, което не смее да произнесе нещо положително върху света. Това, което можем да знаем, е едно действително неразмътено представяне на действителното. "Цялостта на нещата има една систематична организация и вътрешна логическа последователност.
към текста >>

21. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Фердинанд Ласал /1825-1864 г./ показа в своята "Система на добитите права", как всички правни положения: Собственост, договор, семейство, наследствено право и т.н., се раждат и развиват от кръга на представите на един народ.
Как човекът мисли, познава, действа, чувства: Всичко това се схваща като резултат на социалните сили, под влиянието на които стои отделният човек. Хиполит Тен /1828-1893 г. /нарича съвкупността от сили, които определят всяко културно събитие, "средата". Всяко произведение на изкуството, всяко устройство, всяко действие трябва да се обяснява от предидущи и едновременни обстоятелства. Щом познаваме расата, средата и момента, от които и в които се ражда едно човешко произведение, ние сме го обяснили. Фердинанд Ласал /1825-1864 г./ показа в своята "Система на добитите права", как всички правни положения: Собственост, договор, семейство, наследствено право и т.н., се раждат и развиват от кръга на представите на един народ. Начинът на мислене на римлянина е създал друг вид права, различни от тези на германеца. При всички тези кръгове от мисли не се задава въпросът: Какво се ражда от отделния човешки индивид, какво извършва този индивид от неговата първична природа? , а този: Какви причини се намират в социалната организация за жизненото съдържание на отделния човек? В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света. Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум?
към текста >>

Начинът на мислене на римлянина е създал друг вид права, различни от тези на германеца.
Хиполит Тен /1828-1893 г. /нарича съвкупността от сили, които определят всяко културно събитие, "средата". Всяко произведение на изкуството, всяко устройство, всяко действие трябва да се обяснява от предидущи и едновременни обстоятелства. Щом познаваме расата, средата и момента, от които и в които се ражда едно човешко произведение, ние сме го обяснили. Фердинанд Ласал /1825-1864 г./ показа в своята "Система на добитите права", как всички правни положения: Собственост, договор, семейство, наследствено право и т.н., се раждат и развиват от кръга на представите на един народ. Начинът на мислене на римлянина е създал друг вид права, различни от тези на германеца. При всички тези кръгове от мисли не се задава въпросът: Какво се ражда от отделния човешки индивид, какво извършва този индивид от неговата първична природа? , а този: Какви причини се намират в социалната организация за жизненото съдържание на отделния човек? В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света. Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум? Напротив социологическото течение задава въпроса: Какви правни представи, какви понятия на познанието влагат социалните организации в отделния човек?
към текста >>

Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум?
Фердинанд Ласал /1825-1864 г./ показа в своята "Система на добитите права", как всички правни положения: Собственост, договор, семейство, наследствено право и т.н., се раждат и развиват от кръга на представите на един народ. Начинът на мислене на римлянина е създал друг вид права, различни от тези на германеца. При всички тези кръгове от мисли не се задава въпросът: Какво се ражда от отделния човешки индивид, какво извършва този индивид от неговата първична природа? , а този: Какви причини се намират в социалната организация за жизненото съдържание на отделния човек? В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света. Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум? Напротив социологическото течение задава въпроса: Какви правни представи, какви понятия на познанието влагат социалните организации в отделния човек? Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил. В Марксизма себесъзнателният Аз е изцяло съблечен от неговата собствена същност; той се движи в морето на фактите, които стават според законите на естествената наука и на социалните отношения. В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност.
към текста >>

22. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

А какво да се предприеме, за да получат тези критерии и своите права, може да се реши единствено от споменатото съсловие.
Разбира се, веднага може да прозвучи възражението, че при подобен стил на управление в духовния живот далеч не всичко ще бъде съвършено. Но в действителния живот целта съвсем не е тази. Стремежът към най-доброто винаги е налице. Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани. Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност. А какво да се предприеме, за да получат тези критерии и своите права, може да се реши единствено от споменатото съсловие. От него държавата и икономиката могат да получат такива сили, каквито те самите не са в състояние да породят, ако се опитват да формират духовния живот от своите собствени гледни точки.
към текста >>

В тази трета съставна част на социалния организъм се регулират правата и задълженията на хората.
В книгата се посочва, че трупът е нещо, което след време ще зависи от политическо-правния държавен живот. В тази сфера от социалния живот всеки е равноправен, защото тук се предприемат действия в рамките на такива области, където всеки е еднакво годен да преценява. В тази трета съставна част на социалния организъм се регулират правата и задълженията на хората.
към текста >>

23. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

Точно за тези човешки права се бори той.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот. Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят. В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля. С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока.
към текста >>

24. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Впрочем лесно би могло да се повярва, че тази разлика, породена от самия живот, е достатъчна, след като процесите, които са подчинени на стопанския живот са валидни също и за правата, които трябва да регулират отношенията между хората, участващи в стопанския живот.
Впрочем лесно би могло да се повярва, че тази разлика, породена от самия живот, е достатъчна, след като процесите, които са подчинени на стопанския живот са валидни също и за правата, които трябва да регулират отношенията между хората, участващи в стопанския живот. Подобна вяра има корени, но те не лежат в реалните съотношения на живота. Човекът може правилно да изживее в себе си правовото отношение което трябва да съществува между него и другите само тогава, когато той игнорира стопанския живот и пренася посоченото изживяване не там, а в коренно различна област. Ето защо в здравия социален организъм наред със стопанския живот се разгръща и друг, напълно самостоятелен живот, от които възникват правата, уреждащи отношенията между човек и човека. Обаче правовият живот е всъщност другото лице на живота в политическата област, на живота в самата държава. Ако хората пренасят тези интереси, на които те трябва да служат в своя стопански живот, в законодателството и управлението на правовата държава, тогава възникващите правни норми ще представляват само израз на съответните стопански интереси.
към текста >>

Ето защо в здравия социален организъм наред със стопанския живот се разгръща и друг, напълно самостоятелен живот, от които възникват правата, уреждащи отношенията между човек и човека.
Впрочем лесно би могло да се повярва, че тази разлика, породена от самия живот, е достатъчна, след като процесите, които са подчинени на стопанския живот са валидни също и за правата, които трябва да регулират отношенията между хората, участващи в стопанския живот. Подобна вяра има корени, но те не лежат в реалните съотношения на живота. Човекът може правилно да изживее в себе си правовото отношение което трябва да съществува между него и другите само тогава, когато той игнорира стопанския живот и пренася посоченото изживяване не там, а в коренно различна област. Ето защо в здравия социален организъм наред със стопанския живот се разгръща и друг, напълно самостоятелен живот, от които възникват правата, уреждащи отношенията между човек и човека. Обаче правовият живот е всъщност другото лице на живота в политическата област, на живота в самата държава. Ако хората пренасят тези интереси, на които те трябва да служат в своя стопански живот, в законодателството и управлението на правовата държава, тогава възникващите правни норми ще представляват само израз на съответните стопански интереси. Ако една правова държава е едновременно и върховен икономически монополист, тя губи способността да регулира правовите отношения между своите граждани. Защото нейните приоритети ще се ориентират към обслужване на човешкия стремеж към потребление и по този начин те ще бъдат изтласкани от импулсите, които са насочени към правовия живот.
към текста >>

Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права.
Както от една страна стопанският живот е зависим от определени природни условия (климат, географски особености на местността, подземни богатства и т.н.), така от друга страна той е зависим от правовите отношения, които държавата създава между хората, ангажирани в стопанската дейност. С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот. Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот. Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение. Това определение може да се стори на някои икономисти отблъскващо или просто недостатъчно. Обаче то може да хвърли значителна яснота върху всичко, което принадлежи към областта на стопанския живот,)* /* При всяко разглеждане, което се прави в интерес на живота, важното е не да се дяват готови дефиниции, взети от една или друга теория, а идеи, които онагледяват живите процеси в нашия общ свят. И в горния смисъл понятието „стока", загатва за нещо, което човек изживява; всяко друго понятие за „стока" или отнема, или прибавя нещо, така че понятието представа да се покрива с действителния процес./.
към текста >>

В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права.
С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот. Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот. Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение. Това определение може да се стори на някои икономисти отблъскващо или просто недостатъчно. Обаче то може да хвърли значителна яснота върху всичко, което принадлежи към областта на стопанския живот,)* /* При всяко разглеждане, което се прави в интерес на живота, важното е не да се дяват готови дефиниции, взети от една или друга теория, а идеи, които онагледяват живите процеси в нашия общ свят. И в горния смисъл понятието „стока", загатва за нещо, което човек изживява; всяко друго понятие за „стока" или отнема, или прибавя нещо, така че понятието представа да се покрива с действителния процес./. Покупката на един недвижим имот трябва да се разглежда като замяна на имота срещу стока, при което парите са един вид заместител на последната.
към текста >>

Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения.
Всеки непредубеден поглед върху подобни житейски факти ще установи, че те трябва да намерят съответен израз в проявленията на здравия социален организъм. Дотогава, докато в стопанската сфера се разменят стоки срещу стоки, тяхното ценообразуване ще остава независимо от правовите отношения между отделните личности или групи хора. Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения. Тук не става дума за „размяната" като такава. Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока. На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки. По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки. Когато чрез продажбата на една стока аз ощетявам или насърчавам даден индивид от обществото, това спада към същата област на социалния живот, в която се разиграват и такъв род щети или насърчения, които нямат своя непосредствен израз в размяната на стоки.
към текста >>

Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока.
Всеки непредубеден поглед върху подобни житейски факти ще установи, че те трябва да намерят съответен израз в проявленията на здравия социален организъм. Дотогава, докато в стопанската сфера се разменят стоки срещу стоки, тяхното ценообразуване ще остава независимо от правовите отношения между отделните личности или групи хора. Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения. Тук не става дума за „размяната" като такава. Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока. На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки. По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки. Когато чрез продажбата на една стока аз ощетявам или насърчавам даден индивид от обществото, това спада към същата област на социалния живот, в която се разиграват и такъв род щети или насърчения, които нямат своя непосредствен израз в размяната на стоки.
към текста >>

На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки.
Всеки непредубеден поглед върху подобни житейски факти ще установи, че те трябва да намерят съответен израз в проявленията на здравия социален организъм. Дотогава, докато в стопанската сфера се разменят стоки срещу стоки, тяхното ценообразуване ще остава независимо от правовите отношения между отделните личности или групи хора. Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения. Тук не става дума за „размяната" като такава. Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока. На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки. По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки. Когато чрез продажбата на една стока аз ощетявам или насърчавам даден индивид от обществото, това спада към същата област на социалния живот, в която се разиграват и такъв род щети или насърчения, които нямат своя непосредствен израз в размяната на стоки.
към текста >>

По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки.
Дотогава, докато в стопанската сфера се разменят стоки срещу стоки, тяхното ценообразуване ще остава независимо от правовите отношения между отделните личности или групи хора. Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения. Тук не става дума за „размяната" като такава. Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока. На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки. По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки. Когато чрез продажбата на една стока аз ощетявам или насърчавам даден индивид от обществото, това спада към същата област на социалния живот, в която се разиграват и такъв род щети или насърчения, които нямат своя непосредствен израз в размяната на стоки.
към текста >>

25. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал.
По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед. Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло. В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>

„прехвърляне на права".
При подобна постановка на нещата се стига до т.н. „прехвърляне на права". Законният път за това е работа на правовата държава. Тя трябва да контролира съответните правни действия. Някой може да сметне, че в частност законните нормативи, който уреждат подобно прехвърляне на права ще зависят в твърде различна степен от правното съзнание. Един съответствуващ на действителността начин на мислене никога няма да поиска повече от това да определи само посоката, в която може да протича решаването на всеки казус. Ако се върви разумно в тази посока, за конкретния случаи винаги ще се намери вярно решение; а то няма да е трудно и за специалните случаи, стига да се придържаме към здравия смисъл на нещата.
към текста >>

Някой може да сметне, че в частност законните нормативи, който уреждат подобно прехвърляне на права ще зависят в твърде различна степен от правното съзнание.
При подобна постановка на нещата се стига до т.н. „прехвърляне на права". Законният път за това е работа на правовата държава. Тя трябва да контролира съответните правни действия. Някой може да сметне, че в частност законните нормативи, който уреждат подобно прехвърляне на права ще зависят в твърде различна степен от правното съзнание. Един съответствуващ на действителността начин на мислене никога няма да поиска повече от това да определи само посоката, в която може да протича решаването на всеки казус. Ако се върви разумно в тази посока, за конкретния случаи винаги ще се намери вярно решение; а то няма да е трудно и за специалните случаи, стига да се придържаме към здравия смисъл на нещата. Колкото повече един начин на мислене съответствува на действителността, толкова по-малко ще търси предварителни правила и закони за единичните случаи.
към текста >>

Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост. Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности. Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници. Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност. Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм. И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>

Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост. Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности. Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници. Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност. Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм. И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>

Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна.
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност. А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична инициатива се поставя в тяхна служба. И ако сега човек повери своята работа на ръководството на друг човек, той ще знае: Съвместното изделие ще бъде възможно най-доброто, както за социалния организъм, така и за самия работник. Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна.
към текста >>

Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни.
към текста >>

Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице.
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>

Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата.
И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките. Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата. Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него. Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>

Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск.
Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките. Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата. Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него. Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>

26. Съдържание GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Преводачите са собственици на интелектуалните права върху превода на съответните статии – в никакъв случай тази книга не може да се разпространява комерсиално онлайн или в печатна форма, особено с търговски цели.
Преводачите са собственици на интелектуалните права върху превода на съответните статии – в никакъв случай тази книга не може да се разпространява комерсиално онлайн или в печатна форма, особено с търговски цели.
към текста >>

27. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Целта би трябвало да е създаването на икономика, в която се управляват само производството и разпределението на стоките, в строги бизнес рамки, и в която мястото на даден човек в икономическия процес не оказва влияние върху правата му по отношение на останалите или върху възможностите му напълно да развие вродените си таланти чрез образование.
На този етап от историческата еволюция целта не може да е установяването на различен начин, по който правната и духовната сфера да са зависими от икономическата. Целта би трябвало да е създаването на икономика, в която се управляват само производството и разпределението на стоките, в строги бизнес рамки, и в която мястото на даден човек в икономическия процес не оказва влияние върху правата му по отношение на останалите или върху възможностите му напълно да развие вродените си таланти чрез образование.
към текста >>

28. Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа. При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа. Всеки ще знае за какво работи. И всеки ще иска да работи в рамките на работна общност, на която той или тя е осъзнат член и по своя воля.
към текста >>

29. Статия 07: Какво не виждат социалистите GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Икономика, която властва над човешките права и образова хората според собствените си интереси принизява човека до незначителен винт в стопанската машина.
Такива неща от различни източници трябва да се събират по определен ред в една точка, в самите нас, за да задоволяват множеството изисквания на нашата природа — това е разбираемо за хората, тъй като би било абсурдно, ако и това не се разбира. От друга страна, те обаче не виждат, че развитието на духовните умения, регулацията на правните отношения и оформянето на икономическия живот ни позволяват да заемем правилно място в социалния ред, само когато всяка от тези области е управлявана от свой отделен център със съответната му гледна точка. Икономика, която властва над човешките права и образова хората според собствените си интереси принизява човека до незначителен винт в стопанската машина. Така се ограничава човешкият дух, който може да се развива свободно, само когато се разгръща според собствените си вродени импулси. Ограничават се и онези отношения с нашите събратя, които израстват от чувствата и отказват да бъдат повлиявани от икономически съображения; отношения, които искат да се управляват в съответствие с равенството по отношение на чисто човешкото.
към текста >>

30. Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Да се твърди, че правата и културата могат да се извлекат от формите на икономическа дейност — това е най-лошото измежду всички възможни суеверия.
Да се твърди, че правата и културата могат да се извлекат от формите на икономическа дейност — това е най-лошото измежду всички възможни суеверия. Едно такова суеверие помрачава както човешкия ум, така и целия живот. То отклонява духа ни от извора му, като подменя източника с нещо недуховно. Лесно е да се подведем по онези, които ни казват, че духът се самопоражда от недуховното, понеже ние предпочитаме да възхваляваме тази илюзия, която ни спестява усилията да осъзнаем, че възтържествуването на духа е възможно само след упорита работа на духа.
към текста >>

31. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието. Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика. Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие. Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите. Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция. Следователно учените се задоволяват да проучат съществуващите религии или тези на миналото от гледна точка на историята.
към текста >>

32. 2. Защо се разболява човек? GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Духовното изживяване се заличава, когато природният процес се продължава по права линия.
Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не. Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата. Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа един сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси. Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова? Точно противоположното е случаят. Духовното изживяване се заличава, когато природният процес се продължава по права линия. Това става през време на съня; това става в припадък.
към текста >>

33. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Усещах като откровение връщащата се в самата себе си подобно на окръжност права линия.
Струваше ми се, че с подобни концепции на по-новата геометрия човек може да схване логически иначе застиващото в безкрая пространство. Усещах като откровение връщащата се в самата себе си подобно на окръжност права линия. Тръгнах си от лекцията, на която за първи път осъзнах това, с усещането, че от душата ми е свален много тежък товар. Завладя ме чувство на освобождение. Отново, както през най-ранните ми момчешки години, геометрията ме направи щастлив.
към текста >>

34. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше.
Само дето всъщност се оказа невъзможно да работим заедно в общата за двама ни област. Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в сферата от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно общество“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство. Всичко това ми действаше като някакъв чужд елемент. При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше. Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия. Поради това съдържанието на „Списанието“ стана доста нееднородно. А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да превъзмогне „студента“ в себе си. Тук подразбирам съмнителните страни на „студентството“, а съвсем не красивата сила за живот, която може да бъде пренесена в по-късния живот от студентските години.
към текста >>

35. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище. Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак. Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания. В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие. А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот. Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността. Те не я касаят.
към текста >>

36. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Необходимостта да придобия правата над изданието на „Философия на свободата“, която вече не можеше да се разпространява от досегашните издатели, и сам да се грижа за нейното разпространение, даде втората задача.
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство. Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище. Необходимостта да придобия правата над изданието на „Философия на свободата“, която вече не можеше да се разпространява от досегашните издатели, и сам да се грижа за нейното разпространение, даде втората задача. Ние изкупихме все още наличните екземпляри и издателските права върху книгата. Всичко това не ни беше лесно. Защото не разполагахме със значителни парични средства.
към текста >>

Ние изкупихме все още наличните екземпляри и издателските права върху книгата.
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство. Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище. Необходимостта да придобия правата над изданието на „Философия на свободата“, която вече не можеше да се разпространява от досегашните издатели, и сам да се грижа за нейното разпространение, даде втората задача. Ние изкупихме все още наличните екземпляри и издателските права върху книгата. Всичко това не ни беше лесно. Защото не разполагахме със значителни парични средства.
към текста >>

37. XXXIV. Духовно познание и изкуство GA_28 Моят жизнен път

Защото тези „рецитационни добавки“ по права линия доведоха до драматични представления, които тогава се изнасяха в Мюнхен, заедно с антропософските лекционни курсове.
Рецитациите, изпълнени от Мари фон Сиверс на тези мероприятия, станаха изходна точка за навлизането на художествения елемент в антропософското движение. Защото тези „рецитационни добавки“ по права линия доведоха до драматични представления, които тогава се изнасяха в Мюнхен, заедно с антропософските лекционни курсове.
към текста >>

38. Бележки GA_28 Моят жизнен път

294 граждански брак: Венчавката става на 31 октомври 1899 г.
294 граждански брак: Венчавката става на 31 октомври 1899 г. в Службата по гражданско състояние Берлин Фриденау със свидетели Джон Хенри Маккей и Ото Бок.
към текста >>

39. 16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи GA_39 Писма до членовете

Но ако той отсъства, Антропософията може да направи членовете си не повече, а по-малко прилежни в живота, който все пак си има своите права.
Това също е един от елементите, който трябва да въздейства за правилното настроение в работата на нашето Общество. Членовете няма да са употребили правилно времето си на груповите срещи, ако чувстват пукнатини между това, което получават от Антропософията и което изживяват във външния живот. Духът, който властва на тези срещи трябва да стане светлина, която да продължи да разпръсква лъчите си, дори когато членовете са отдадени на външните изисквания на ежедневието. Но ако той отсъства, Антропософията може да направи членовете си не повече, а по-малко прилежни в живота, който все пак си има своите права. И ако това се случи, много от укорите, които външни хора отправят към Обществото, ще бъдат оправдани. И Антропософското общество няма да помага, а ще вреди на Антропософията.
към текста >>

40. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

встъпи в правата си изцяло,
встъпи в правата си изцяло,
към текста >>

41. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но ние можем да направим кръга все по-голям и по-голям, тогава краят ще бъде този, че кръговата линия се превръща в права линия: тогава пътят отива към една страна в безкрайността и към другата страна също.
Когато насочваме поглед в миналото, ние виждаме как там се намират силите, които с времето трябва да престанат да съществуват, които трябва да бъдат превъзмогнати, победени, така щото ние поглеждаме там в противните на Ормузд сили, в ариманическите сили. А сега трябва да си представим, че този поглед както в бъдещето така и в миналото води към същата точка. Това е една представа, която за съвременния човек е твърде трудно да си я създаде. Нека си представим един кръг: когато от най-долната точка вървим по едната страна, ние стигаме до срещуположната точка горе, ако вървим по другата страна, стигаме пак до същата точка горе. Ако вземем един по-голям кръг, трябва да извървим един по-дълъг път и с това дъгата става все по-плоска и по-плоска. Но ние можем да направим кръга все по-голям и по-голям, тогава краят ще бъде този, че кръговата линия се превръща в права линия: тогава пътят отива към една страна в безкрайността и към другата страна също. Но малко преди това, когато не отиваме така далече, когато не правим кръга толкова голям, тогава, ако бихме вървели към едната както и към другата страна, ние бихме стигнали до една и съща точка. Защо тогава, когато кръгът се увеличава толкова много, че окръжната линия става плоска, превръща се в права линия, да не важи същото нещо? Тогава едната точка в безкрайността трябва да бъде същата, до която се стига и от другата страна. И ако човек би могъл да подържа толкова дълго своето дихание, той би трябвало да може да върви по едната страна и да се върне обратно по другата страна. Това значи: За една представа обгръщаща безкрайността има на основата една линия, която и към двете страни отива в безкрайността, но която всъщност е една кръгова линия.
към текста >>

Защо тогава, когато кръгът се увеличава толкова много, че окръжната линия става плоска, превръща се в права линия, да не важи същото нещо?
Това е една представа, която за съвременния човек е твърде трудно да си я създаде. Нека си представим един кръг: когато от най-долната точка вървим по едната страна, ние стигаме до срещуположната точка горе, ако вървим по другата страна, стигаме пак до същата точка горе. Ако вземем един по-голям кръг, трябва да извървим един по-дълъг път и с това дъгата става все по-плоска и по-плоска. Но ние можем да направим кръга все по-голям и по-голям, тогава краят ще бъде този, че кръговата линия се превръща в права линия: тогава пътят отива към една страна в безкрайността и към другата страна също. Но малко преди това, когато не отиваме така далече, когато не правим кръга толкова голям, тогава, ако бихме вървели към едната както и към другата страна, ние бихме стигнали до една и съща точка. Защо тогава, когато кръгът се увеличава толкова много, че окръжната линия става плоска, превръща се в права линия, да не важи същото нещо? Тогава едната точка в безкрайността трябва да бъде същата, до която се стига и от другата страна. И ако човек би могъл да подържа толкова дълго своето дихание, той би трябвало да може да върви по едната страна и да се върне обратно по другата страна. Това значи: За една представа обгръщаща безкрайността има на основата една линия, която и към двете страни отива в безкрайността, но която всъщност е една кръгова линия.
към текста >>

42. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така щото в светогледа на индийците нямаме работа така да се каже с едно слизане по права линия, а с едно слизане от епоха на епоха.
Йога е свързвано отново с духовния свят, излизане от сетивния свят, освобождение от сетивния свят. Само когато вземем предвид тази предпоставка за основното настроение на индийския духовен живот, ние можем до разберем, как няколко столетия само преди християнският импулс да се разпространи и обхване западния живот проблясва в мощния импулс на Буда една последна вечерна заря на индийския духовен живот. Ние можем да разберем образа на Буда само на почвата, която току що охарактеризирахме по отношение на съществуващото там настроение. Тогава трябва да кажем: Когато предположим едно такова основно настроение, ние можем да разберем, че на територията на Индия можа да се роди една форма на мислене и чувствуване, която виждаше света в един залез, в едно сливане от духовния свят към илюзията на сетивата, към майя, към това, което е именно "великата измама", майя. Понятно е също, че от наблюденията на външния свят, в който човекът е така много вплетен, индиецът получи представата, че това слизане става на етапи, на повтарящи се степени един вид. Така щото в светогледа на индийците нямаме работа така да се каже с едно слизане по права линия, а с едно слизане от епоха на епоха. От този възглед ние разбираме дълбокомисленото настроение на една култура, която обаче трябва наречем една култура на вечерната заря, на залеза, защото като такава трябва да охарактеризираме ние идеята на Буда, която произхожда от един такъв светоглед.
към текста >>

43. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче способностите на душата се превръщат все повече в отвлечени понятия и единството на Аза все повече и повече влиза в своите права.
Имаше седем такива душевни сили, които бяха дадени у Мойсея, които действуваха на арената на душевния живот. Ако искаме да видим, как въобще за човешкото съзнание всички възгледи са станали все по-отвлечени и отвлечени, по-интелектуални и по-интелектуални, можем да вземем Платон, чиито идеи са живи същества, които водят едно съществуване както за днешния човек само материалните вещества. А отделната душевна сила има нещо, което се изявява на арената на цялата душа. Обаче способностите на душата се превръщат все повече в отвлечени понятия и единството на Аза все повече и повече влиза в своите права. Колкото и странно да звучи, но ние още можем да познаем в една отвлечена форма това, което дъщерите на мидианитския жрец-мъдрец трябва да символизират, като седемте живи духовни сили, които трябва да действуват на арената на душата, в седемте средновековни свободни изкуства. Както там седемте свободни изкуства оживяват от човешката душа, това е последният отзвук на съзнанието, че в душевното естество на човека се изявяват седем способностите тези седем способности имат за своя арена именно душата.
към текста >>

44. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

В определени средновековни картини човешкото тяло е разделено на две части с права линия; главата и лявата горна част на тялото са над линията, а дясната горна част и долната част на тялото са под линията.
В определени средновековни картини човешкото тяло е разделено на две части с права линия; главата и лявата горна част на тялото са над линията, а дясната горна част и долната част на тялото са под линията. Това разделение е указание за миналото и бъдещето на човешкото тяло.
към текста >>

45. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината.
Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
към текста >>

Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира обществото, да основава граждански общества.
Така ние имаме два различни човешки рода. Единият се състои от първоначалните потомци на Елохим, синовете на Каин, които също се наричат Синовете на огъня. Те са онези, които обработват Земята, създават от неодушевената природа и я трансформират чрез изкуството на човека. Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира обществото, да основава граждански общества. Друг от потомците на Каин беше Тубал-Каин, който обработвал металите. От този род произхождаше и архитектът Хирам-Абиф.
към текста >>

46. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир. Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили. Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон. Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
към текста >>

47. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В определени средновековни картини човешкото тяло е разделено на две части с права линия; главата и лявата горна част на тялото са над линията, а дясната горна част и долната част на тялото са под линията.
В определени средновековни картини човешкото тяло е разделено на две части с права линия; главата и лявата горна част на тялото са над линията, а дясната горна част и долната част на тялото са под линията. Това разделение е указание за миналото и бъдещето на човешкото тяло.
към текста >>

48. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Към това принадлежат личните права, националните и расовите въпроси, и колониалният проблем.
Така духовната наука се представя като нещо съвсем друго по отношение на всички останали движения в съвремието. Много съвременни въпроси се изправят днес пред хората. Към тези натрапващи се от фактите въпроси се причислява преди всичко социалният въпрос, който се представя в различни форми. Към това принадлежат личните права, националните и расовите въпроси, и колониалният проблем. Всички тези въпроси, към които като най-важен се прибавя въпросът за възпитанието, се разглеждат чрез духовнонаучното познание в особена светлина, което иначе не може да се случи в настоящето. Защо е така? С малък пример това ще ни стане ясно.
към текста >>

49. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят.
Ако схванем притчата така, можем да сравним богатия човек с божествения миров ръководител, а управителя с този, който по поръка на божествения миров водач е поставен над стария свят, където законът регулира отношенията. Тогава можем да схванем така, че е трябвало да се даде сметка как е водено управлението. При управителя се констатира, че е станал нечестен. Същото се констатира въз основа на закона. Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив. Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят. Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от стария закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените. Притчата важи за фарисеите; те са били нечестните управители на закона. Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона.
към текста >>

50. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Ако тази спираловидна линия беше права, прогресът щеше да е невероятно бърз.
Ако тази спираловидна линия беше права, прогресът щеше да е невероятно бърз. Земята трябваше да изминава своя път с изключителна бързина и човекът нямаше да го понесе.
към текста >>

51. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Римляните станали народ на правата, понеже тук човекът създал това право jus -, което отговаря на неговата потребност, и което е било нужно на него самия.
С тях са означени духовни връзки. Републиканския Рим е не нещо по-различно друго, от човешката мъдрост, идваща да смени старата жреческа мъдрост. Така четвъртата епоха израснала от третата. Това, което се намирало в душата на човека, той извел вътре от себе си във великите произведения на изкуството, в драмата и в правото. По-рано всяко право се вземало от звездите. Римляните станали народ на правата, понеже тук човекът създал това право jus -, което отговаря на неговата потребност, и което е било нужно на него самия.
към текста >>

52. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Виж рисунката.) Можем да свържем тези четири видове съзнание в една линия (рисува се: права линия от горе до долу).
Нека го нарисуваме. Най-напред имаме светлото дневно съзнание. Преди него беше съзнанието, което днес имат единствено растенията, и което у човека можем да наречем състояние на сън. След това има едно още по-притъпено, присъщо на днешните физически минерали, можем да го наречем дълбоко трансово съзнание. (По време на тези изложения пише на дъската, отдолу нагоре: Дневно съзнание, картинно съзнание, сънно съзнание, дълбоко трансово съзнание. Виж рисунката.) Можем да свържем тези четири видове съзнание в една линия (рисува се: права линия от горе до долу). Но човекът не се развива като тази линия. Ако човекът се развиваше така, той щеше да изхожда от дълбоко трансовото съзнание, би си изкачил до съзнанието по време на сън, след това до картинното, и най-сетне до днешното дневно съзнание. Но човекът не е толкова просто устроен, а трябва да премине през различни междинни стадии. Човекът е имал дълбоко трансово съзнание на едно проследимо за нас въплъщение на земята, на Стария Сатурн. Там той беше развил това съзнание на различни степени.
към текста >>

Човекът се отделя от правата линия и отново се свързва с нея на Старото Слънце, когато преминава през съзнанието по време на сън, след това продължава пътя си, както показва спиралата, за да постигне на Старата Луна картинното съзнание.
Човекът се отделя от правата линия и отново се свързва с нея на Старото Слънце, когато преминава през съзнанието по време на сън, след това продължава пътя си, както показва спиралата, за да постигне на Старата Луна картинното съзнание. Днес той се намира, отново след много преобразувания на нивото на светлото дневно съзнание. Човекът ще съхрани това съзнание за всички следващи времена и съзнателно ще извоюва онези състояния на съзнанието, които е притежавал в притъпен вид на предишните стъпала. Така на бъдещия Юпитер той ще извоюва картинното съзнание, това ще му даде способността отново да възприема около себе си душевното. Това развитие обаче ще протече така, че светлото му дневно съзнание няма да отслабне, а към него ще се прибави и картинното. Бихме могли да кажем: Дневното съзнание се просветлява до нивото на картинното (виж рисунката: прекъснатата линия).
към текста >>

Посветеният изминава прекия път, той се развива по права линия, докато нормалното развитие на хората е това, което протича по завоите.
Така на бъдещия Юпитер той ще извоюва картинното съзнание, това ще му даде способността отново да възприема около себе си душевното. Това развитие обаче ще протече така, че светлото му дневно съзнание няма да отслабне, а към него ще се прибави и картинното. Бихме могли да кажем: Дневното съзнание се просветлява до нивото на картинното (виж рисунката: прекъснатата линия). След това по време на въплъщението Венера той ще се сдобие и със съзнанието по време на сън, което притежаваше на Старото Слънце. То ще му даде способността да вижда дълбоко в съществата, така както това днес е възможно само за посветените. Посветеният изминава прекия път, той се развива по права линия, докато нормалното развитие на хората е това, което протича по завоите. Изкачвайки се, човекът ще постигне на Вулкан първото съзнание, дълбокото трансово съзнание, като същевременно ще запази и останалите. Така човекът преминава през една възходяща и една низходяща линия в развитието си. Непрестанно ще срещате тази линия. Пътят на изкачването и на слизането е налице в една напълно реално съществуваща линия, коя то е намерила своя израз в Кадуцея, в жезъла на Меркурий.
към текста >>

53. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността.
Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията. Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата. Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята. В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността. Само съвършено превратна научност – това от пръв поглед може да разбере всеки разумен човек – казва, че понятието за правото е съществувало вече и преди. Книгата законите на Хаммурапи е нещо съвсем различно, от онова, което било създадено както юриспруденция в Рим. Последната е чисто римски продукт, тъй като юриспруденцията се явила там, където отделната личност създала своя отпечатък също и в правото, в правото човекът напълно е утвърдил своята личност. Изучете и сравнете кодекса на римското право с това, което се намира в книгата на законите на Хаммурапи, където личността на човека е било изцяло включена в теокрацията! “Римският гражданин” е нов елемент в цикъла на развитието на човека.
към текста >>

54. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Издаването на този превод става с разрешението на Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Швейцария, разполагащ с авторските права на оригиналнoто произведение:
Издаването на този превод става с разрешението на Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Швейцария, разполагащ с авторските права на оригиналнoто произведение:
към текста >>

Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Антропософско Издателство "Даскалов"
Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Антропософско Издателство "Даскалов"
към текста >>

55. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Тя е права, когато Му дава повод да извърши нещо важно за хората.
Сам Христос, който дава този Импулс, казва по един друг, важен повод, че споменатият идеал ще се осъществи някога, но че неговото време още не е дошло. На сватбата в Кана Галилейска, когато майка Му, която е там, Го подканва да направи нещо за човечеството, Той пророчески загатва за новото време. Тя е права, когато Му дава повод да извърши нещо важно за хората. Но Той отговаря: Да, но това, което днес ние можем да извършим, е все още свързано с кръвните връзки, с отношението между “мен” и “теб”, защото “моето време още не е дошло” (2,4). Епохата на самостоятелния човешки Аз обаче идва и това е подчертано в разказа за сватбата в Кана Галилейска. Майката казва: “вино нямат” (2, 3), а Исус отговаря: “Това е нещо, което все още е свързано с “мен” и “теб”; моят час още не е дошъл.” Този текст от Евангелието има отношение към една голяма тайна. Но както и в много други случаи, текстът е грубо изопачен. Думите: “Жено, какво имаш ти с Мен?
към текста >>

56. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права.
Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим. Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото. Защото понятието за човека като отделна личност, правовото понятие за личност, преди Рим, то изобщо не е съществувало. В древна Гърция имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”. Днешният човек трудно би се приспособил към индивидуалното съзнание, характерно за гръцката епоха. По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права. Бавно и постепенно развитието напредва, и по-нататък ние ще проследим как личността все повече излиза на преден план и все повече завладява физическия свят. Човекът все повече и повече потъва в материята.
към текста >>

57. Египетски митове и мистерии GA_106 Египетски митове и мистерии

Издаването на този превод става с разрешението на Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Швейцария, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner "Aegyptische Mythen und Mysterien", GA 106
Издаването на този превод става с разрешението на Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Швейцария, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner "Aegyptische Mythen und Mysterien", GA 106
към текста >>

58. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Една права линия свързва това, което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите, това, което гърците и римляните вярваха в своите митологии, това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието, с онази превъзходна и достойна за удивление митология, основана от Коперник, Кеплер и Галилей*10.
Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция двете направления все повече се раздалечават. С тези думи, които днес хората използуват, за да обозначат физическите небесни тела, древните посветени се обръщаха към духовните светове, към определени области от духовните светове. А под тези думи външният свят, включително и нашата днешна митология аз нарочно си служа с този израз -, наричаща себе си модерна астрономия, влага чисто материален смисъл; и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете, че тя действително цени модерните митологии, включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия, а се занимава единствено с механическото движение на физическите небесни тела. Обаче за този, който разбира нещата, тази модерна астрономия не е нищо друго, освен една особена фаза, характерна за всички митологии. Една права линия свързва това, което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите, това, което гърците и римляните вярваха в своите митологии, това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието, с онази превъзходна и достойна за удивление митология, основана от Коперник, Кеплер и Галилей*10. Но ще настъпи онова време, когато за тази модерна митология бъдещите поколения ще казват приблизително следното: Да, в миналото са живеели хора, които са намерили достатъчно основания, за да поставят едно материално Слънце в центъра на една елипса, а около него да си представят елипсите на различните планети, всяка от които се върти около собствената си ос; тези хора са изградили своята космическа система, както впрочем е ставало и много пъти в миналото. Обаче днес така ще се произнесат бъдещите поколения всичко това не представлява нищо друго, освен приказки и легенди. И наистина, наближава времето въпреки че съвременните хора се отнасят с пренебрежение към древните митологии и се кълнат в правилността на своите собствени теории когато, колкото и невероятно да им се струва, ще се говори за една "коперниканска митология". Но всичко това би могло да ни подскаже как зад едни и същи думи често пъти се крият съвсем различни неща.
към текста >>

59. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

До нас имената не винаги идват по права линия и често пъти ние трябва да се връщаме доста назад в миналото, за да си обясним техния произход.
Същият принцип е валиден и за останалите области от Зодиака. Всъщност космическата проекция на човека е тази, която дава съответните названия на различните зодиакални съзвездия. Само че не винаги е толкова лесно да обясним откъде идва съответното име, какъвто е случаят с Рака. До нас имената не винаги идват по права линия и често пъти ние трябва да се връщаме доста назад в миналото, за да си обясним техния произход.
към текста >>

60. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните" Същества, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната.
В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват. Този космически процес ние наричаме Битката на Небето. Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните" Същества, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната.
към текста >>

61. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално.
към текста >>

62. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея.
Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим.
към текста >>

63. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго.
Това са виждали те като духовни същества. Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването.
към текста >>

От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго.
Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред.
към текста >>

Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка.
Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода.
към текста >>

Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред.
От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние.
към текста >>

64. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света.
От това виждаме, че развитието на човечеството никак не е праволинейно, че то протича подобно на всичко друго в природата. Аз Ви дадох примера с растението, което израства, но не би могло да даде плод, ако развитието не би получило еди нов тласък. Тук Вие имате един образ, който Ви показах, че от страни трябва да дойдат други влияния. Не съществува едно праволинейно развитие. Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света. Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието. През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно. Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време. Днес това може да се добие само изкуствено, а някога то е било естествена способност. Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
към текста >>

65. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Всякое развитие се основава на това, че нещата не се движат по права линия.
Законът, така да се каже, е трябвало да бъде даден на народа с оглед на това, че този народ стои на по-млада степен на развитие от другите. Той още не е развил определени сили. Всякое развитие се основава на това, че нещата не се движат по права линия.
към текста >>

66. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят.
Това, което е в Библията, е буквално вярно. В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка. Тази личност бил Авраам. Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък. Това била личност, която най-малко е била предразположена за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката, числото и теглото. Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят.
към текста >>

67. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Дайте ми малко време обаче и аз съм сигурен, че други начини и средства ще се открият, чрез които да се позволи да се даде на всеки неговите духовно-научни права.
Принуден съм да направя тези две стъпки. Дайте ми малко време обаче и аз съм сигурен, че други начини и средства ще се открият, чрез които да се позволи да се даде на всеки неговите духовно-научни права. Духовно-научното движение обаче не трябва да бъде прекъсвано от неща, които нямат нищо общо с него. Следователно предимно онези, които принадлежат най-истинно и честно на нашето движение, са тези, които трябва да разберат, че тези конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават и че аз освобождавам всекиго от каквито и да било задължения. Всеки навсякъде може да извести това, което той желае. Това не е задължение, разбира се, но доколкото се отнася до мене, няма никаква организация, защото няма нищо, което да не може да бъде казано, ако само действителността и истината се казват. За да се установи истината обаче и двете изисквания трябва да бъдат изпълнени.
към текста >>

68. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Ако обозначим тази права линия B-С като земен път, ние виждаме:
По този начин през втората епоха от живота си, човекът се превръща в едно много по-материално същество, отколкото би бил иначе. Защото в последния случай човекът поне до този момент от своя живот би напредвал само през поредица от духовни състояния и би слязъл до сегашното материално състояние в онзи момент от развитието, през който той минава едва в 20-та или 21-та година, когато той сам би установил своята свързаност със Земята. Следователно, Духовната наука твърди: ако това развитие би продължило по този начин, фактически човекът би слязъл на Земята едва в състоянието, което той днес постига в 20-та и 21-та си година; в този случай живеейки на Земята той просто не би могъл да премине през предходните състояния. Той би трябвало да ги изнесе над Земята, в обкръжението на Земята. И сега Вие разбирате целия ход на човешкото детство и на човешката младост. Ако обозначим тази права линия B-С като земен път, ние виждаме:
към текста >>

69. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията.
Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното? “ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията. Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят. Обаче тази философия се опира не просто на външния, грубо-сетивен, материалистичен опит, а на съдържанието, присъщо на самата Съзнателна душа и разглежда природата само като идея в една от нейните други форми на съществувание. Ако вникнете в продължаващо то действие на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските народи имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.
към текста >>

70. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек.
Те продължават да действуват по-нататък в развитието на човека с онзи член на тяхното същество, което в тях беше станал Явех-Елохим. Останалата част на тяхното същество не действува непосредствено върху Земята; тя се посвещава на своето собствено развитие. Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението. А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно. Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението. Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек. Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве. Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите.
към текста >>

71. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той.
бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни. Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни. И сега става нещо изключително. Рави Гамалиел П. води спор със сестра си за наследството на техния баща. Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той. Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора. Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната година при гоненията на евреите. И сега Рави Гамалиел II. не намира друг изход, освен да подкупи съдията. Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей.
към текста >>

72. Лекция втора GA_126 Окултна история

Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване.
В яденето е умерена, още по-умерено пие вино. Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата. Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване. На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен. За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ. Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
към текста >>

73. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И от началото до края ще опишем не някаква права линия, а ще нарисуваме кръг, така че в края да стигнем отново там, откъдето сме тръгнали.
Не мога да кажа, че този цикъл от беседи, повече от много други цикли, които съм изнасял, представлява едно цяло, и че не може да се прави заключение от отделните лекции особено от началните, тъй като много неща, които трябва да се изразят чрез цикъла от лекции, трябва да се кажат непринудено и едва след като човек чуе и заключителните лекции, би могъл да си изгради представа за същността на казаното тук. Ето за що в окултната физиология трябва да се подхожда по малко по-различен начин, отколкото в официалната наука физиология. Началните твърдения ще получат своето потвърждение едва чрез казаното накрая. И от началото до края ще опишем не някаква права линия, а ще нарисуваме кръг, така че в края да стигнем отново там, откъдето сме тръгнали.
към текста >>

74. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис.
Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис. №10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което като че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; докато всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея. Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата кръв, при което сетивните органи ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните органи действуват преобразяващо върху нея. Защото тези три органа черен дроб , жлъчка и слезка действуват от друга страна върху кръвта, която ще нарисуваме така сякаш протича около органите. И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези органи в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят. /Виж рис.№ 11/.
към текста >>

75. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато разглеждаме нещата така, ние ще видим колко е права окултната наука да говори за трите свята.
Когато разглеждаме нещата така, ние ще видим колко е права окултната наука да говори за трите свята. И когато вземем под внимание това, ние ще гледаме по съвършено друг начин на света на моралното, защото чрез света на добрите импулси ние стоим в отношение с най-висшия от трите свята, в който на първо време може да стигне човешкото същество.
към текста >>

76. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност".
Обаче онези Херувими, които отхвърлиха жертвата, които отхвърлиха, бих казал, уханието и дима на жертвата, сториха това, понеже искаха да се разграничат от някои качества, от някои особености, присъщи на жертвата. И към тези нежелателни качества, спадат преди всичко „раждането" и „умирането". Целият отказ на Херувимите да приемат жертвата е свързан с тяхната еманципация по отношение на времето. Да, те трябваше да надраснат времето, да се освободят от времето; да отхвърлят от себе си не само жертвата, но и всяка зависимост от времето. Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност". Тук ние ставаме свидетели на един изключително важен момент от развитието на Старото Слънце, а именно до разделянето на „време" и „вечност". Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния свят на Старото Слънце възниква едно ново качество, „вечността". Всичко това става през епохата на Старото Слънце.
към текста >>

77. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Абсолютизира "правата" Абсолютизира "задълженията"
Абсолютизира "правата" Абсолютизира "задълженията"
към текста >>

78. Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура GA_135 Прераждане и Карма

Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner „Wiederverkörperung und Karma und ihre Bedeutung für die Kultur der Gegenwart“, GA 135 (Tb 647)
Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner „Wiederverkörperung und Karma und ihre Bedeutung für die Kultur der Gegenwart“, GA 135 (Tb 647)
към текста >>

Всички права върху българското издание на тази книга
Всички права върху българското издание на тази книга
към текста >>

79. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка.
Отговор: Днешната медицинска наука не знае абсолютно нищо съществено за закономерните взаимовръзки в по-висшите светове. Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина. Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти. Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък.
към текста >>

80. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Именно паметта и фантазията бяха тези душевни сили, които сега встъпваха в своите права.
Именно паметта и фантазията бяха тези душевни сили, които сега встъпваха в своите права. Тези душевни качества бяха длъжни да се превърнат в една единствена валидна сила, и те го постигнаха като сами се отделиха и обособиха от останалия душевен живот, недопускайки вече предишната намеса на интелекта.
към текста >>

81. За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма GA_138 За инициацията

Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права върху оригиналното издание.
Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права върху оригиналното издание.
към текста >>

Всички права върху българското издание на тази книга
Всички права върху българското издание на тази книга
към текста >>

82. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Разумът и здравият усет на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното чувство напомниха за своите права.
Християнството до такава степен изпълни човешките души със своето морално величие и достойнство, че последователите на Христос, които започнаха да прилагат неговото учение с всичките си сили, сметнаха за нещо напълно естествено, да се разделят с дребната източна мъдрост. Ранното християнство постигна своя най-голям разцвет именно по отношение на чувствата и тяхното задълбочаване. Но противниковите сили не можеха да останат непроявени, тъмните Същества излязоха наяве, злоупотребата с човешките сили нарасна неимоверно. Разумът и здравият усет на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното чувство напомниха за своите права. Възникна Реформацията, а наред с нея и борбата за свобода на съвестта, за правото на личен избор и лично мнение. Започна епохата на рационализма, а тя неусетно потопи човечеството в сферата на материализма, който обсеби както мисленето, така и църквата, без да пощади и самия живот. Ето в какво се изразяваше походът на човечеството през пустинята.
към текста >>

83. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Съвременната физика е напълно права, когато от своя гледна точка тя отрича Гьоте; обаче така тя само показва, че в тази област е просто напълно изоставена от добрите Богове; да, всичко това се отнася за съвременната физика, и ето защо тя продължава да се подиграва с Гьотевото учение за цветовете.
Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси. Следователно, в учението на Аристотел за цветовете ние намираме един отзвук от старата философия Санкхия. И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова борба, която Гьоте боди през целия си живот. Защото след като, бих казал, старата Аристотелова подялба на цветовете в едно състояние Сатва, в едно състояние Раджас и в едно състояние Тамас беше, така да се каже, напълно засипана от пластовете на историята, сега всичко това отново се появява при Гьоте. Макар и съвременните физици все още да се подиграват с Гьотевото учение за цветовете, трябва да кажем, че то действително е инспирирано от дребната духовна мъдрост. Съвременната физика е напълно права, когато от своя гледна точка тя отрича Гьоте; обаче така тя само показва, че в тази област е просто напълно изоставена от добрите Богове; да, всичко това се отнася за съвременната физика, и ето защо тя продължава да се подиграва с Гьотевото учение за цветовете.
към текста >>

84. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Абсолютизира „правата" Абсолютизира „задълженията".
Абсолютизира „правата" Абсолютизира „задълженията".
към текста >>

85. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Това би било една права линия на организацията, която не би била никъде прекъсната: от неживото вещество до растението, до определена точка на организацията, и от тази точка до човешкия организъм.
Ако всички неща биха стояли така, че винаги би могло да бъде направено това, което най-много отговаря на природата, ние бихме могли да кажем: най-близко до природата би било, човекът просто да продължи организационния процес от там, където го е довело растението, т. е. да приема органите на растенията така, както се предлагат външно, и от там ги организира по-нататък в самия себе си. Това би било една права линия на организацията, която не би била никъде прекъсната: от неживото вещество до растението, до определена точка на организацията, и от тази точка до човешкия организъм.
към текста >>

86. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Етерното тяло изпъква повече в неговите колебаещи права.
Различно стоят нещата например при чая. Чаят произвежда едно подобно действие, един вид диференцира не на физическата природа и на етерната природа. Но чрез неговото действие физическата природа е един вид заличена. Етерното тяло изпъква повече в неговите колебаещи права. Ето защо чрез консумирането на чая мислите се откъсват едни от други, те стават по-малко годни да се свързват с нещата.
към текста >>

87. Тайните на прага GA_147 Тайните на прага

Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие Аб.
Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие Аб.
към текста >>

88. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени.
И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове. Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени. Но ние трябва да се съгласим с нещо, скъпи мои приятели, с което човешката душа не се съгласява така на драго сърце трябва да се съгласим именно с това, че нашата преценка, нашето човешко съждение, така както ние го формулираме, важи всъщност действително само за физическото поле и че това съждение, така както то е правилно за физическото поле, не може просто да бъде пренесено в духовните светове. Ето защо ние трябва бавно и постепенно да се доверим до Антропософията, за да разширим нашето съждение и да разширим целия наш понятиен и идеен свят. Ето защо материалистично мислещите хора на съвремието така трудно разбират Антропософията, въпреки че всичко в нея може да бъде разбрано, те я разбират трудно, защото не искат да разширят своето съждение, а искат да останат при съждението, което важи за физическото поле.
към текста >>

89. 6. Бележки GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Абсолютизира „правата“ Абсолютизира „задълженията“
Абсолютизира „правата“ Абсолютизира „задълженията“
към текста >>

90. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Всички права върху българското издание на тази книга
Всички права върху българското издание на тази книга
към текста >>

91. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура.
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада. На първо място ще посочим цикъла "Мисията на отделни народни души" (Събр. Съч. № 121, вж. бел. 172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад. Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г. публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч. № 24, срв. бел.22) беше дала повод на френския писател Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да оклевети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист.
към текста >>

92. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В такъв случай обаче ще трябва да каже "Крайната ми цел е да направя света английски", а не "Боря се за свободата и правата на малките народности".
Ако някой заеме становището на лорд Роузбъри, той не трябва да дискутира с него, защото при такива работи дискусията е съвсем ненужна. Не може също да се твърди, че нямал право да заема такова становище. Всеки е в правото си да застъпва становището на лорд Роузбъри. В такъв случай обаче ще трябва да каже "Крайната ми цел е да направя света английски", а не "Боря се за свободата и правата на малките народности". Ето за какво става дума. Погледнато от неговите позиции, лорд Роузбъри може да бъде разбран много добре; но не заеме ли неговото становище, човек по необходимост ще трябва да застъпи никакво друго, така че двете становища няма да се схождат и ще се наложи положението да бъде уравновесено чрез средствата, с които светът разполага за тази цел. Следователно такива становища понякога неминуемо трябва да довеждат до пламването на война. Това е напълно разбираемо, защото в противен случай би могло да се настоява другите доброволно да се подчинят на едно такова становище. И ако тяхното становище е те да не желаят това, тогава именно възникват конфликти.
към текста >>

93. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В противовес на това на никой, който е материалист и не вярва в безсмъртието на душата, не се полагат никакви граждански или други права, каквито има обикновеният човек, и той бива обявяван, така да се каже, за безправен.
По-нататък се разказва, че основна черта на утопийците е проявата на религиозна търпимост. Доколкото не престъпва законите, всеки може да се присъедини към която и да било секта и да изповядва всякакви религиозни възгледи. Така било постановено още от Утоп основателя на Утопия, всеки обаче е длъжен да вярва в едно върховно същество, наричано от тях Митра. Разказващият се опитал да въведе там и християнството, което било посрещнато много приветливо и реално признато за най-добрата религия. Пълна религиозна търпимост цари значи там всеки може да вярва в каквото си иска. В противовес на това на никой, който е материалист и не вярва в безсмъртието на душата, не се полагат никакви граждански или други права, каквито има обикновеният човек, и той бива обявяван, така да се каже, за безправен.
към текста >>

Подир туй се говори, че хем царяла търпимост, хем пък че всеки, който е материалист, не се ползвал със същите права.
Представих Ви всичко така, както е описано в самата книга. Сигурно Ви е направило впечатление как веднъж споменах, че религията на утопийците е религия на разума и че всеки вярва в това, което му внушава разумът. Сетне пък се обяснява, че било въведено християнството и че всички вярвали в някакъв своеобразен Митра. Подир туй се говори, че хем царяла търпимост, хем пък че всеки, който е материалист, не се ползвал със същите права. С една дума в книгата ще откриете какви ли не противоречия.
към текста >>

94. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия.
Могъщата Британска империя включва господството над Индия като един от своите най-съществени фактори. Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия. И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия. Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в. между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания. Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
към текста >>

95. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ревниво се спа-зват правата дори на най-нископоставения.
Германците са кротък народ. Ние, американците,знаем, че сред собственото ни население няма по-обичащ реда, по-трудолюбив и по-верен на конституцията елемент от германския. Същите предимства отличават германците в Германия. В страната цари ред, населението е просветено,дисциплинирано и приучено към уважаване на закона. Ревниво се спа-зват правата дори на най-нископоставения. Съдилищата са неподкупни. Успехите на германците са последица от грижлива подготовка и неуморно прилежание. Дори търговската конкуренция е стриктно уредена със закон и законите срещу всичко, което се смята за "нелоялна конкуренция", се прилагат най-строго. Никой, който живее сред германци и ги е опознал, не може да има впечатление, че си има работа с войнолюбив и грабителски народ. А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г.
към текста >>

96. Бележки GA_173 Карма на неистината

"Menschenrechte und Menschenwurde" (Човешки права и човешко достойнство), във "Вестерманс монатсхете", Брауншвайг, 1916, стр.
*29. Alexander чоп Gleichen-Rußwurm (1865-1947), внук на Шилер. "Menschenrechte und Menschenwurde" (Човешки права и човешко достойнство), във "Вестерманс монатсхете", Брауншвайг, 1916, стр. 239 сл. Рудолф Щайнер цитира Глайхен-Руевурм също така във "Weltwesen und Ichheit" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч. № 169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959), в първата лекция.
към текста >>

97. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството. Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството. Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото.
към текста >>

98. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И аз постоянно трябваше да обяснявам: Да, външно погледнато статистиката е съвсем права населението на Земята расте, само че тези обобщения се градят върху крайно недостатъчен интервал от време, и в основата си те са погрешни.
Но ако още преди възникването на тези събития казано в антропософски смисъл -, човек можеше да огледа с будно око нещата около себе си, той неизбежно щеше да забележи какво всъщност нахлу така стремително в нашия свят. Много от нашите приятели ще си спомнят налага се да го подчертая, за стереотипния отговор на един въпрос, който често възникваше тук или там по време на публичните лекции. Вие добре знаете този въпрос: Каква е връзката между учението за прераждането и статистически доказаното нарастване на населението? Населението на Земята постоянно расте; от друга страна антропософията твърди, че се инкарнират едни и същи души как се отнасят двата факта по между си? И аз постоянно трябваше да обяснявам: Да, външно погледнато статистиката е съвсем права населението на Земята расте, само че тези обобщения се градят върху крайно недостатъчен интервал от време, и в основата си те са погрешни. И аз винаги трябваше да внасям поправка: Ние сме съвсем близо до епохата, когато хората с ужас ще разберат населението на Земята не нараства, а постоянно намалява.
към текста >>

99. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Да, в условията на Запада възникнаха още гениалността, учението за наследствеността, възгледите за правата на човека.
Остава им да проникнат и в човешките глави. И точно в това отношение съществува една огромна противоположност между Запада и Изтока. Вие добре помните, че през миналата година аз говорих от различни гледни точки върху голямата и принципна противоположност между Запада и Изтока; обърнах Ви например внимание как Западът държи преди всичко на раждането, на правовия ред, на правовите изисквания. Вгледайте се добре в западните светогледи; най-същественото естественонаучно понятие, което тържествува там, е произходът, раждането. Затова и дарвинизмът възникна в условията на Запада. Да, в условията на Запада възникнаха още гениалността, учението за наследствеността, възгледите за правата на човека.
към текста >>

100. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Абсолютизира "правата" Абсолютизира "задълженията"
Абсолютизира "правата" Абсолютизира "задълженията"
към текста >>

101. Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Всички права върху българското издание на тази книга
Всички права върху българското издание на тази книга
към текста >>

102. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Преди всичко тези неща са представите за приличие, граждански морал и т. н.
Или ако не припадне, ще се намери друга възможност. Може да се каже, че подсъзнанието игнорира всички скрупули, които има горното съзнание. Подсъзнанието застава на гледната точка: Който иска да постигне целта, трябва да избере и средствата, без да се съобразява с приличието. В такъв случай сме насочени към това, което Ницше, знаещ нещо за такива неща, нарича големия разум срещу малкия разум90, всеобхващащия, който не достига до съзнанието, а действа под прага на съзнанието и чрез който хората вършат най-разнообразни неща, които не си признават съзнателно. Чрез обикновеното, външното съзнание човекът е свързан със сетивния свят, изобщо с целия сетивен свят, също и с това, което живее в целия сетивен свят. Преди всичко тези неща са представите за приличие, граждански морал и т. н. Всичко това принадлежи към физическото поле, човекът е там с това съзнание.
към текста >>

103. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност.
И така, може да се окаже, и така е в повечето случаи, – такава е тенденцията в развитието на човешката природа, – че когато благочестивият мистик иска да внесе в някаква секта вътрешна мистика, членовете на тази секта все повече се въвличат в кавги помежду си. Но също така малко подхожда да се предлага на хората едностранния естественонаучен мироглед. За придобиване на естественонаучни знания се изисква много проницателност, а и вие знаете, че изобщо не съм склонен да отстъпвам на някой в пълното признаване на естественонаучните истини. Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен. Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост. Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост. Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието. Тогава предметът, за който говори, ще бъде такъв, какъвто го говори, доколкото той правилно ще претегля това, което казва. Но винаги е вредно, ако естествознанието се оспорва от някой, който нищо не разбира от него, и все пак се смята за велик мистик, или ако естествоизпитател, който нищо не разбира от мистика, въпреки това осъжда мистиката.
към текста >>

104. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Изцяло и напълно то е било живо във втория следатлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
То е свързано с живото преживяване на времето. Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото конкретно преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството. Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време. Чувството за пространство вече е угасвало при Платон и Аристотел, но все още отчетливо се е забелязвало. Но чувството за живо преживяване на времето било изгубено още по-рано. Изцяло и напълно то е било живо във втория следатлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
към текста >>

И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>

105. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Кръгът е символичен образ на Луцифер, а правата линия е символичен образ на Ариман.
И такива усещания, бих казал, космически усещания, ние получаваме не само при вида на хората, ако със съзнанието на посвещението подхождаме към нещата, но това, което получаваме благодарение на космическото усещане, се разпространява върху всичко. Вие забелязахте: тенденцията към вцепеняване, към вкаменяване изхожда от Ариман; тенденцията към разплуване, към медузообразното състояние изхожда от Луцифер. Това не се ограничава само с проявяваното в човека, а се разпространява върху всичко, което се проявява в абстракциите. Научаваме се всичко праволинейно да се вижда като ариманическо, а всичко криволинейно като луциферическо. Кръгът е символичен образ на Луцифер, а правата линия е символичен образ на Ариман. Разглеждаме човешката глава: тази човешка глава със своята тенденция – това може да се види на скелета – към вкаменяване, към вкостеняване, във втвърдената форма, която ѝ дава Земята, е ариманическо образувание. Ако силите, които действат в главата на човека, действаха в целия човек, той би приел облика на Ариман, както това може да се види там горе на груповата скулптура, и би бил изцяло пронизан, може да се каже, от силите на главата, той би имал изцяло собствен интелект, но егоистичен интелект, и би бил изцяло пронизан от собствена воля, така, че тази воля би се изразявала в самата му форма.
към текста >>

106. Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие. В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>

107. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези. Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят. Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането. Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>

108. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа.
Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр. до средата на четвъртия следатлантски период. И така, ако към 747г. пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период. Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци. Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа.
към текста >>

109. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Този съвременен естественонаучен начин на мислене, както го характеризирах вчера, съвсем не се е развил по права линия от християнството; не, съвременният естественонаучен начин на мислене, така да се каже, в действителност няма никакво отношение към християнството.
Може да се появи въпросът: вследствие на какво, собствено, съвременното естествознание и този своеобразен естественонаучен начин на мислене се се развили така? Това, което сега ще кажа, добросъвестните историци също не го отричат. Този съвременен естественонаучен начин на мислене, както го характеризирах вчера, съвсем не се е развил по права линия от християнството; не, съвременният естественонаучен начин на мислене, така да се каже, в действителност няма никакво отношение към християнството. Може стъпка по стъпка, десетилетие след десетилетие да се проследи, как, макар и неявно, гностическата мъдрост на Гондишапур е прониквала през Южна Европа, Испания, Франция, Англия, разпространявала се е по целия континент именно по косвен път чрез манастирите; може да се проследи, как свръхсетивното се изгонвало и оставало само сетивното, така да се каже, укрепвала е тенденцията; от тази приглушена гностическа мъдрост на Гондишапур постепенно се образувало западното естественонаучно мислене.
към текста >>

110. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Днес не може да се намери никаква действителна връзка между областта на правото и човешките права, ако я търсим в абстрактните концепции, които са тъй обичани от икономистите и политолозите.
Трети аргумент. Днес не може да се намери никаква действителна връзка между областта на правото и човешките права, ако я търсим в абстрактните концепции, които са тъй обичани от икономистите и политолозите. Единственият начин е да се търси непосредствен личен контакт с фактите и със събитията от заобикалящия ни свят. Този трети аргумент ни връща към онова, което вече загатнах: с помощта на Духовната наука, която приемаме в душевния си живот, трябва да изживеем нашата връзка с всички същества, които се намират над и под нас в йерархията — както в духовните светове, така и в Природата.
към текста >>

111. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки.
Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки. Забележете следното. Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия живот… всъщност няма да намерите никаква връзка между политическия живот и свръхсетивното. Политическият живот е изцяло на земята! Трябва съвсем ясно да разберем значението на този факт.
към текста >>

Ако аз притежавам парцел земя, правото ми на изключителни права за владение на земята ми се дават изцяло по политически път.
Например какво можем да вземем за основополагащ светски [земен] тип правни отношения? Това е правото на лична собственост, на имущество. Ако аз притежавам парцел земя, правото ми на изключителни права за владение на земята ми се дават изцяло по политически път. Това е правото, което ми позволява да не разрешавам на всички други да използват земята, да я застрояват и т.н. Същото се отнася и с всичко, което е свързано с общественото право. Сборът от всички закони на общественото право, заедно с онова, което защитава обществото от външни намеси — това е всичко, което образува политическия живот в най-строг смисъл.
към текста >>

Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона. Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания. В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>

Сред животните не съществува въпрос за правата.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона. Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания. В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>

Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона. Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания. В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>

112. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм. Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера. Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин. И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера. Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>

113. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско. Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература. Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
към текста >>

114. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание.
В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите. Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н. Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек. Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма.
към текста >>

Бих могъл да го нарека "потокът на правата".
Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината". Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества. Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>

Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата.
Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум. Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим. Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата. Бихме могли да изложим много случаи за да докажем това твърдение, но ще бъде достатъчно ако изтъкнем пътищата, поети от Християнството.
към текста >>

Вторият поток е онзи, отнасящ се до политиката и правата и преминал през Рим.
Вторият поток е онзи, отнасящ се до политиката и правата и преминал през Рим. В него ние намираме произхода на нашия политически и правен живот. Този поток, който се е влял и все още е активен в правния ни живот, е дошъл по страничен път от Рим. Затова в нашата цивилизация, преминаващото в духовния ни живот също е било получено чрез римската правно-политическа система. На това се дължат толкова много аномалии. Дори Християнството, разпространявало се на запад от римските граници, приело обуславяна от този факт форма.
към текста >>

Буржоазията е резултатът на потока на правата.
От тези три потока най-отличителен в изразяването си е онзи, дошъл на запад от севера. На запад всичко е подчинено на икономическо-индустриалния живот. От правния елемент има много в Централна Европа, докато много от възникналото от Мистериите на Изтока, от Мистериите на Светлината, може да бъде намерено в Източна Европа и Азия. Там, където още господства системата на кастите, намираме нещо в смисъла на онзи стар феодализъм, произлязал от Духа. Животът, проникнат със законности е отгледал съвременната буржоазия. Буржоазията е резултатът на потока на правата. Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яснота; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на човека, но само Духовната Наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яснота.
към текста >>

115. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
към текста >>

116. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н.
Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив. Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти. Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н. Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното. И когато регламентът е готов, хората започват да служат на Ариман. Тогава те започват да се обръщат към този или онзи параграф.
към текста >>

Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното.
По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив. Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти. Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н. Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното. И когато регламентът е готов, хората започват да служат на Ариман. Тогава те започват да се обръщат към този или онзи параграф.
към текста >>

117. Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие Аб
Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие Аб
към текста >>

118. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята и четирите големи празници. Антропософията и човешкото сърце GA_223 Годишният кръговрат

разполагащ с авторските права на оригиналното
разполагащ с авторските права на оригиналното
към текста >>

Всички права върху българското издание на тази книга
Всички права върху българското издание на тази книга
към текста >>

119. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

От друга страна непрекъснато се изтъква, че най-после човешката душа трябва да влезе в своите права, само че тя никога не бива да бъде допускана до тези права.
Наистина чрез интелектуалния подем на нашата цивилизация през последните три, четири столетия човешката душа беше донякъде изключена от общото познание. Днес хората не се уморяват все отново и отново да изтъкват, че човекът не би могъл да остане при трезвия, сух разум, но въпреки това, ако става дума за познанието, той трябва да разчита най-вече на този разум. От друга страна непрекъснато се изтъква, че най-после човешката душа трябва да влезе в своите права, само че тя никога не бива да бъде допускана до тези права. Хората непрекъснато ú оспорват правото да има каквото и да е отношение към мировите тайни; ограничават я само до това, което са личните мнения, до това, което зависи само от личните мнения на човека.
към текста >>

120. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

От четиринадесетото, петнадесетото столетие насам до нашите дни тази опасност се засилва все повече и положението в земното развитие на човечество е такова, че действията на орела искат да ангажират едностранно човешката глава, действията на лъва искат да ангажират едностранно човешкия ритъм, действията на правата човешката обмяна на веществата и искат да ангажират едностранно цялото човешко действие на Земята.
Обаче според общото развитие на света ние живеем в едно време, в което това развитие на света е застрашено ако мога да се изразя така от определена опасност: опасността, отделните действия да се изразят действително също едностранно в човека. От четиринадесетото, петнадесетото столетие насам до нашите дни тази опасност се засилва все повече и положението в земното развитие на човечество е такова, че действията на орела искат да ангажират едностранно човешката глава, действията на лъва искат да ангажират едностранно човешкия ритъм, действията на правата човешката обмяна на веществата и искат да ангажират едностранно цялото човешко действие на Земята.
към текста >>

121. Мистерийни центрове GA_232 Мистерийни центрове

Всички права върху българското издание на тази книга
Всички права върху българското издание на тази книга
към текста >>

122. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Едно от най-интересните съчинения, стигнало от Аристотел до потомците, е съчинението по физиогномика, под която се разбирало не само физиогномиката на лицето, но и физиогномиката на целия човек, с претенцията, че по такъв начин се разбира действителната природа на човека, как човек е с къдрава или права коса, в съответствие с различния климат, в който той мени не само цвета на своята кожа, но и целия израз на своето човешко същество, в съответствие с това, в какъв климат се е родил.
Едно от най-интересните съчинения, стигнало от Аристотел до потомците, е съчинението по физиогномика, под която се разбирало не само физиогномиката на лицето, но и физиогномиката на целия човек, с претенцията, че по такъв начин се разбира действителната природа на човека, как човек е с къдрава или права коса, в съответствие с различния климат, в който той мени не само цвета на своята кожа, но и целия израз на своето човешко същество, в съответствие с това, в какъв климат се е родил.
към текста >>

123. Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие Аб
Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие Аб
към текста >>

124. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно. Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
към текста >>

Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно. Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна. Това изглежда гротескно за всяко физическо мислене. Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен. Така че можем да кажем: - Ние отиваме до границата на етерното, когато говорим за растителното и за онова, което е етерно в човека.
към текста >>

125. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тя не е права.
За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот. И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение. С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение.
към текста >>

126. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И когато вземем под внимание това, което се беше развило там по права линия от мохамеданизма, ние имаме пред нас една чудна картина.
И когато вземем под внимание това, което се беше развило там по права линия от мохамеданизма, ние имаме пред нас една чудна картина. Мохамеданизмът бе основан в Мека, след това продължен в Медина. Той се разпространява нагоре в областите на Дамаск, Багдат и т. н. в цяла предна Азия. Ние го виждаме да царува по такъв начин, какъвто аз току-що описах. С това ние имаме едната линия, в която мохамеданизмът се разпространява от Арабия на север през цяла Предна Азия.
към текста >>

127. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

По-късно тя умира и той се оженва втори път, този път вече не чрез далекогледа, защото даже когато човек е един Гарибалди, такова нещо му се случва само веднъж в живота, но този път той се ожени по напълно граждански начин, както това става обикновено между добрите граждани.
Да вземем няколко от чертите, които аз ви описах, които дори ви забавляваха - запознаването на Гарибалди с неговата другарка в живота чрез далекогледа, запознаването с бъдещата му дългогодишна спътница в живота, узнаването на смъртната присъда при прочитането на напечатаното му за първи път във вестника име. Има и друго очебийно нещо при Гарибалди: Другарката в живота, която той беше намерил по описания начин и която геройски е стояла до него, както ви описах вчера, беше негова спътница в живота за много години. Гарибалди можа да види през далекогледа нещо много добро. По-късно тя умира и той се оженва втори път, този път вече не чрез далекогледа, защото даже когато човек е един Гарибалди, такова нещо му се случва само веднъж в живота, но този път той се ожени по напълно граждански начин, както това става обикновено между добрите граждани. Но новият брак трае само един ден. Следователно вие виждате, че съществува също и този втори очебиен, фрапиращ факт в отношението на Гарибалди към обикновените граждански условности в този свят.
към текста >>

Следователно вие виждате, че съществува също и този втори очебиен, фрапиращ факт в отношението на Гарибалди към обикновените граждански условности в този свят.
Да вземем няколко от чертите, които аз ви описах, които дори ви забавляваха - запознаването на Гарибалди с неговата другарка в живота чрез далекогледа, запознаването с бъдещата му дългогодишна спътница в живота, узнаването на смъртната присъда при прочитането на напечатаното му за първи път във вестника име. Има и друго очебийно нещо при Гарибалди: Другарката в живота, която той беше намерил по описания начин и която геройски е стояла до него, както ви описах вчера, беше негова спътница в живота за много години. Гарибалди можа да види през далекогледа нещо много добро. По-късно тя умира и той се оженва втори път, този път вече не чрез далекогледа, защото даже когато човек е един Гарибалди, такова нещо му се случва само веднъж в живота, но този път той се ожени по напълно граждански начин, както това става обикновено между добрите граждани. Но новият брак трае само един ден. Следователно вие виждате, че съществува също и този втори очебиен, фрапиращ факт в отношението на Гарибалди към обикновените граждански условности в този свят.
към текста >>

Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща.
Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах. Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща. Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
към текста >>

Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах. Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща. Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
към текста >>

128. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Какво би могло да бъде по-ясно за един човек, който живее във физическия свят, от всеобщото математическо основно правило, че цялото е по-голямо от всяка от неговите части, или че правата е най-късият път между две точки.
Правилата имат своето значение, но не така, че да ги схващаме като принципи. Който е любител на принципи, който приема правилата така, че те не бива да имат изключения, той всъщност никога не може да навлезе в духовния свят. Защото в духовния свят всичко е различно от физическия свят. Дори и най-простите неща в духовния свят са различни от тези във физическия свят. За това искам да ви дам един пример. Какво би могло да бъде по-ясно за един човек, който живее във физическия свят, от всеобщото математическо основно правило, че цялото е по-голямо от всяка от неговите части, или че правата е най-късият път между две точки. Някой наистина трябва да е луд, ако иска да оспорва, че цялото не е по-голямо от всяка негова част. Такива неща се наричат аксиоми, понеже те са верни чрез самите себе си и както хубаво се казва, нямат нужда от доказателство. Така гласи формулата. Така е също и с изречението: «Правата е най-късият път между две точки.» Но и двете правила не важат в духовния свят. В духовния свят важи дори правилото: «Цялото е винаги по-малко от всяка от неговите части.» И ние виждаме това потвърдено и подсилено още в човешкото същество.
към текста >>

Така е също и с изречението: «Правата е най-късият път между две точки.» Но и двете правила не важат в духовния свят.
За това искам да ви дам един пример. Какво би могло да бъде по-ясно за един човек, който живее във физическия свят, от всеобщото математическо основно правило, че цялото е по-голямо от всяка от неговите части, или че правата е най-късият път между две точки. Някой наистина трябва да е луд, ако иска да оспорва, че цялото не е по-голямо от всяка негова част. Такива неща се наричат аксиоми, понеже те са верни чрез самите себе си и както хубаво се казва, нямат нужда от доказателство. Така гласи формулата. Така е също и с изречението: «Правата е най-късият път между две точки.» Но и двете правила не важат в духовния свят. В духовния свят важи дори правилото: «Цялото е винаги по-малко от всяка от неговите части.» И ние виждаме това потвърдено и подсилено още в човешкото същество. Когато в духовния свят вие именно разглеждате духовността на вашето физическо същество, тя е приблизително толкова голяма - малко по-голяма, но приблизително толкова голяма, колкото вие самият сте голям във физическия свят. Но когато вие наблюдавате вашите бели дробове или черния дроб в духовния свят, то те са огромни и въпреки това те са части от нещо малко. Там ние трябва да се научим да мислим по друг начин. В духовния свят правата съвсем не е най-късото растояние, а най-дългото, понеже когато ние идваме от една точка до друга в духовния свят, това става по съвсем друг начин.
към текста >>

В духовния свят правата съвсем не е най-късото растояние, а най-дългото, понеже когато ние идваме от една точка до друга в духовния свят, това става по съвсем друг начин.
Така е също и с изречението: «Правата е най-късият път между две точки.» Но и двете правила не важат в духовния свят. В духовния свят важи дори правилото: «Цялото е винаги по-малко от всяка от неговите части.» И ние виждаме това потвърдено и подсилено още в човешкото същество. Когато в духовния свят вие именно разглеждате духовността на вашето физическо същество, тя е приблизително толкова голяма - малко по-голяма, но приблизително толкова голяма, колкото вие самият сте голям във физическия свят. Но когато вие наблюдавате вашите бели дробове или черния дроб в духовния свят, то те са огромни и въпреки това те са части от нещо малко. Там ние трябва да се научим да мислим по друг начин. В духовния свят правата съвсем не е най-късото растояние, а най-дългото, понеже когато ние идваме от една точка до друга в духовния свят, това става по съвсем друг начин. Във физическия свят всичко става педантично: този път е дълъг, този път е по-дълъг, онзи е най-късия - правата. В духовния свят не е така, а да вървим направо, имаме големи затруднения, понеже всеки крив път е по-къс от правия път. И няма никакъв смисъл да кажем, че правата е най-късият път между две точки, понеже тя фактически е най-дългата.
към текста >>

Във физическия свят всичко става педантично: този път е дълъг, този път е по-дълъг, онзи е най-късия - правата.
В духовния свят важи дори правилото: «Цялото е винаги по-малко от всяка от неговите части.» И ние виждаме това потвърдено и подсилено още в човешкото същество. Когато в духовния свят вие именно разглеждате духовността на вашето физическо същество, тя е приблизително толкова голяма - малко по-голяма, но приблизително толкова голяма, колкото вие самият сте голям във физическия свят. Но когато вие наблюдавате вашите бели дробове или черния дроб в духовния свят, то те са огромни и въпреки това те са части от нещо малко. Там ние трябва да се научим да мислим по друг начин. В духовния свят правата съвсем не е най-късото растояние, а най-дългото, понеже когато ние идваме от една точка до друга в духовния свят, това става по съвсем друг начин. Във физическия свят всичко става педантично: този път е дълъг, този път е по-дълъг, онзи е най-късия - правата. В духовния свят не е така, а да вървим направо, имаме големи затруднения, понеже всеки крив път е по-къс от правия път. И няма никакъв смисъл да кажем, че правата е най-късият път между две точки, понеже тя фактически е най-дългата.
към текста >>

И няма никакъв смисъл да кажем, че правата е най-късият път между две точки, понеже тя фактически е най-дългата.
Но когато вие наблюдавате вашите бели дробове или черния дроб в духовния свят, то те са огромни и въпреки това те са части от нещо малко. Там ние трябва да се научим да мислим по друг начин. В духовния свят правата съвсем не е най-късото растояние, а най-дългото, понеже когато ние идваме от една точка до друга в духовния свят, това става по съвсем друг начин. Във физическия свят всичко става педантично: този път е дълъг, този път е по-дълъг, онзи е най-късия - правата. В духовния свят не е така, а да вървим направо, имаме големи затруднения, понеже всеки крив път е по-къс от правия път. И няма никакъв смисъл да кажем, че правата е най-късият път между две точки, понеже тя фактически е най-дългата.
към текста >>

Затова хората така трудно идват в духовния свят с техните упражнения, които вярно правят, понеже те се държат за техните преценки, за такива предубеждения, че цялото е по-голямо от неговите части или че правата е най-късият път между две точки.
Човек изцяло трябва да се запознае с това, че в духовния свят всичко е различно от физическия свят. Затова хората така трудно идват в духовния свят с техните упражнения, които вярно правят, понеже те се държат за техните преценки, за такива предубеждения, че цялото е по-голямо от неговите части или че правата е най-късият път между две точки. Така е с аксиомите. Но когато човек иска да пристъпи в духовния свят, трябва да отвикне и от всички други истини за физическия свят. В духовния свят не може да има принципи, там всичко е индивидуално. Всяко нещо трябва да се разглежда само за себе си. Това логическо обхващане на всичко, това извеждане на всеобщи правила съвсем не се намира в духовния свят.
към текста >>

След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>

129. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили.
Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност. Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл. Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели. Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
към текста >>

130. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Все още живеем във времена, когато много човешки същества са предпазени от тази обективна сила чрез силна, отстояваща правата си индивидуалност.
Все още живеем във времена, когато много човешки същества са предпазени от тази обективна сила чрез силна, отстояваща правата си индивидуалност. Но тази защита ще бъде все по-малко възможна, колкото повече отиваме към шестата Следатлантска културна епоха. Действително ще дойде време когато явлението, което днес е едва в началните си стадии, ще бъде далеч, далеч по-силно. Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по отношение на този феномен. Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души. Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети.
към текста >>

131. Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner, „Das Wesen des Musikalischen und das Tonerlebnis im Menschen“, GA 283.
Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner, „Das Wesen des Musikalischen und das Tonerlebnis im Menschen“, GA 283.
към текста >>

132. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Досега разбира се борбата не се водеше за права, а за власт, но все пак се говореше за правата.
В последните години се говори много за правото, за правното устройство в човечеството, в цивилизованото човечество. Събитията от съвремието показват достатъчно ясно колко са отдалечени хората по отношение на правото от действителността. Досега разбира се борбата не се водеше за права, а за власт, но все пак се говореше за правата.
към текста >>

А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански.
Пролетариатът се стреми натам. То има все още неупотребен мозък. Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично. Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред. А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански. Те са по-големи еснафи от действителните еснафи. Те са превзели еснафството и са го развили до един вид висша култура. От другата страна съществува едно ужасно послушание. Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще.
към текста >>

133. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Като цяло първото стачно движение се ражда в древен Рим, когато хората излязоха пред “Свещената планина”, настоявайки за своите права.
Човешките последици от тази еманципация в древен Рим виждаме в лицето на Тиберий Семпроний Гракх и Гай Гракх19; те изразиха тези последици в думи и дела, довели до големите социални борби в древен Рим. Като цяло първото стачно движение се ражда в древен Рим, когато хората излязоха пред “Свещената планина”, настоявайки за своите права. Ето как възникна поривът за бъдещите реформи.
към текста >>

134. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

– Днес въпросът гласи: Как да се отнася човекът към другите хора, ако той напълно съзнава своето човешко достойнство и своите човешки права?
– Днес въпросът гласи: Как да се отнася човекът към другите хора, ако той напълно съзнава своето човешко достойнство и своите човешки права?
към текста >>

135. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха.
Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко. Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава. Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието. То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха. Защото те знаят, според тяхното мнение е вярно, че: грехът идва от болестта. Те също така знаят, че в болния има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят. За този, който гледа на нещата на едро, за него няма съществено значение, че в крайна сметка, вътрешно погледнато, между различните извори на лечение, които материалистичната медицина счита за правилни, а също така ги счита и Лорде, че между тях няма значителна разлика. Едното се лекува чрез църковната, другото, чрез материалистичната вяра. Тези неща трябва просто да бъдат разгледани обективно и безпристрастно.
към текста >>

136. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

кръга по-голям, получаваме това, ако го нарисуваме още по-голям, тогава получаваме това, още по-голям, получаваме това, и ако го правим все по-голям, то накрая ще получим една права.
кръга по-голям, получаваме това, ако го нарисуваме още по-голям, тогава получаваме това, още по-голям, получаваме това, и ако го правим все по-голям, то накрая ще получим една права. Тук имаме един участък от кръга, който продължава, но след като е навлязъл в областта на безкрайното, той се завръща от другата страна. Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка. Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в духовния свят. Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството.
към текста >>

137. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Безкрайно отдалечена точка от права.
Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление. Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека. В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи.
към текста >>

138. Девета лекция, 9 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако , тук в тази точка горе и долу кривата преминава в права, кривата става толкова плоска, че горе и долу тя почти се превръща в права (рис. 4).
Но тази крива получава различни форми, и това е, което е важното в нея за нас. Тази крива приема различни форми в зависимост от това дали b, както съм го взел тук, е по-голямо от а, равно на а, или по-малко от а. Начертаната току що крива възниква, когато b > а , и, освен това, трябва да бъде изпълнено определено условие, тоест b да бъде по-голямо или равно на . А именно, ако , то тук горе и долу имаме отчетлива кривина. Ако , тук в тази точка горе и долу кривата преминава в права, кривата става толкова плоска, че горе и долу тя почти се превръща в права (рис. 4).
към текста >>

139. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис.
Представяйки си човешкия череп, също ще получите това, което съответства на тази линия (рис. 2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия? Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4). Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис. 3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4). По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
към текста >>

По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия? Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4). Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис. 3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4). По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
към текста >>

140. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство.
Но ние няма да успеем да доведем до по-голяма определеност това, което досега сме имали предвид, бих казал, в общите представи за траекториите на планетите, ако не се придвижим по-нататък в разглеждането на самите земни същества. Тук вече е необходимо без предубеждение да погледнем, как се отнасят в определено отношение едно към друго, собствено, природните царства. Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека.
към текста >>

Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното. Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението. Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението. Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното. Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>

Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното.
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното. Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо. Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация. Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението. Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
към текста >>

141. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако сега ги разгледаме, изхождайки, например, от съединението, където Земята ще обозначим с Е, Слънцето с S, центърът на епицикъла с М и планетата с Р, разположени по права линия, денонощното обръщане на вектора ЕМ е равно на хʼ, обръщането на МР е равно на хз.
Аналогично, хʼ е стъпката на планетата относно звездите, следователно, хз + хʼ е стъпката за денонощие на Слънцето относно звездите и е равна на у. Тоест тези уравнения са верни, вече изхождайки от понятията за сидерично и синодично време на въртене. Това е без позоваване на деферента и епицикъла. Ако сега ги разгледаме, изхождайки, например, от съединението, където Земята ще обозначим с Е, Слънцето с S, центърът на епицикъла с М и планетата с Р, разположени по права линия, денонощното обръщане на вектора ЕМ е равно на хʼ, обръщането на МР е равно на хз. Ако посоката на двете обръщания е еднаква, то МР се обръща по отношение на звездите на ъгъл хʼ + хз =у, Констелацията на конюнкцията напълно се връща в себе си, като така се потвърждава вътрешната обоснованост на постановката на Птолемей. Относно птолемеевата система виж също „Астрономия и антропософия“ на Елизабет Вреде, Дорнах 1980 г. с.64-81.
към текста >>

142. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук трябва да кажем: да заставим сега да изчезне и второто измерение, така че получаваме само едно измерение, една права; тази права не е просто права, която е прекарана в триизмерното пространство, а тя е останала, след като заставих третото и второто измерения да изчезнат.
Но за разбирането на това, което приведохме до тук именно за човека, не е достатъчно формираното от нас тук, а е необходимо да вървим по-нататък. Тук трябва да кажем: да заставим сега да изчезне и второто измерение, така че получаваме само едно измерение, една права; тази права не е просто права, която е прекарана в триизмерното пространство, а тя е останала, след като заставих третото и второто измерения да изчезнат. Сега заставяме да изчезне и третото останало измерение и вследствие на това получаваме просто точка. Придържаме се към това, че получихме точка вследствие изчезването на трите измерения и приемаме факта, че тази точка ни се представя в реалността като нещо съществуващо само по себе си. Но ако тя ни се представя като нещо дейно, как трябва в такъв случай да си представяме нейното действие? Ако си представим нейното действие, няма да можем да приведем това действие в отношение с някаква точка стояща , да кажем, в пространството на оста х. Защото тази ос я няма, тя е изчезнала.
към текста >>

Законът за двойствеността позволява на всяко образувание от точки да съответства същото образувание от равнини: например, на точките от правата съответстват равнини, преминаващи през правата; на точките от равнината съответстват всички равнини на една точка.
Законът за двойствеността позволява на всяко образувание от точки да съответства същото образувание от равнини: например, на точките от правата съответстват равнини, преминаващи през правата; на точките от равнината съответстват всички равнини на една точка. На куба, ограничен от шест квадратни равнини, съответства октаедър с шест четириребрени върха. На осемте триребрени върха на куба съответстват осем тристранни ограничени повърхности на октаедъра. Адам и Лохер са придали в своите работи нагледен вид за конкретното съдържание на „състоящо се от равнини образувание“. Макар в последното столетие да е била известна идеята за построяване на пространство с други пространствени елементи, освен точки, за описване на действителността тя никога не се е приемала сериозно. В последващи публикации на тях са се позовавали такива автори като Bernhard и Gschwind (Mathematisch-Astronomische Blatter – Neue Folge, Nr.
към текста >>

143. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
към текста >>

144. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Човечеството не се развива по една права линия, по една проста линия.
Човечеството не се развива по една права линия, по една проста линия. Трябва да проследим с поглед всички течения, които го носят, за да стигнем да намерим отново сред тях смисъла на неговото развитие.
към текста >>

145. Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Всички права върху българското издание на тази книга
Всички права върху българското издание на тази книга
към текста >>

146. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия.
Какво собствено става при утринната и вечерната заря? Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.). Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия. Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение. И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци. Това тук са тези облаци, осветени от светлината.
към текста >>

147. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Желанията остават дотогава, докато не се удовлетворят, докато волята не встъпи в правата си.
Тези спомени идват понякога, когато ги искаме, но често и сами по себе си. Те се надигат, тези спомени. Те са свързани с етерното тяло. Желанията, такива, като жажда, глад или духовно-душевните желания, се надигат в човека така, че те са идентични на волята. Така вътре волята изявява себе си в човека. Желанията остават дотогава, докато не се удовлетворят, докато волята не встъпи в правата си.
към текста >>

148. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло.
Обаче всичко, което току-що ви описах, още не ме води дотам, че да мога да ходя. Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.). При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло. Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло. Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът». Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
към текста >>

149. Човекът и светът действието на духа в природата за същността на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Всички права върху българското издание на
Всички права върху българското издание на
към текста >>

150. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Пчелата усърдно изгризва дупка с размер на тялото си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу.
«Със силно жужене презимувалата самка лети около дъсчени стени и стълбове, избирайки подходящо място за своето потомство. Стара дървесина, изгнил стълб, ронещ се ствол на дърво с отделена кора ѝ подхождат най-добре и тя пристъпва към тежката работа. Пчелата усърдно изгризва дупка с размер на тялото си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу. Тресчиците тя изхвърля навън и отива все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се оформи равномерен, подобен на тръба проход, който може да бъде дълъг до един фут, а долу отново малко се извива навън. Грижовната майка се откъсва от заниманието си не за дълго, за да направи някой полет до цветята, да хапне и да събере нови сили. Май още не е свършил, а тръбата вече е готова. В долната част се доставя мед в нужното количество и се смесва с цветен прашец, след това се отлага яйцето, а после, на височина, колкото е дебелината на прохода, се прави покривче във вид на концентрични пръстенчета от смесени стърготини. Първата килийка се затваря и по този начин се образува под за втората, горестоящата.
към текста >>

151. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Пчелата усърдно изгризва дупка с размер на тялото си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу.
«Със силно жужене презимувалата самка лети около дъсчени стени и стълбове, избирайки подходящо място за своето потомство. Стара дървесина, изгнил стълб, ронещ се ствол на дърво с отделена кора й подхождат най-добре и тя пристъпва към тежката работа. Пчелата усърдно изгризва дупка с размер на тялото си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу. Тресчиците тя изхвърля навън и отива все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се оформи равномерен, подобен на тръба проход, който може да бъде дълъг до един фут, а долу отново малко се извива навън. Грижовната майка се откъсва от заниманието си не за дълго, за да направи някой полет до цветята, да хапне и да събере нови сили. Май още не е свършил, а тръбата вече е готова. В долната част се доставя мед в нужното количество и се смесва с цветен прашец, след това се отлага яйцето, а после, на височина, колкото е дебелината на прохода, се прави покривче във вид на концентрични пръстенчета от смесени стърготини. Първата килийка се затваря и по този начин се образува под за втората, горестоящата.
към текста >>

152. Природата и човекът от гледна точка на духовната наука GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие Аб.
Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие Аб.
към текста >>

153. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Това съвсем не им импонира и те разглеждат като посегателство върху своите права, когато там се строят железопътни линии и фабрики.
Защото по друг начин работата няма да стане. Съвременната европейска наука и техника не импонират на жителите на Азия, тъй като те разглеждат съвременната европейска наука като детска забава, като нещо, имащо отношение само към външното. А от външната европейска техника те не се нуждаят. Те казват: защо трябва да имаме работа с машините? Това е нечовешко! Това съвсем не им импонира и те разглеждат като посегателство върху своите права, когато там се строят железопътни линии и фабрики. Това правят европейците. Но там това предизвиква ненавист. Не може така да се правят нещата. Би трябвало малко да се поучим от древността. В древността фактически са притежавали известен дух за това, как трябва да стават нещата.
към текста >>

154. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Човекът, задал въпроса, казва, че смята, че слънчевите лъчи падат към Земята не по права линия, а криво линейно.
Човекът, задал въпроса, казва, че смята, че слънчевите лъчи падат към Земята не по права линия, а криво линейно.
към текста >>

Кривата линия е недоволство от нещо, антипатия, правата линия е симпатия.
Интересно е, че и днес още има някои писмености, по които може да се установи, че те са възникнали от знаците. Такава например е древната писменост на индусите, санскрит. В него се забелязва, че той се състои от криви и прави линии. Кривата линия е недоволство от нещо, антипатия, правата линия е симпатия. Помислете само: някой знае, че правата линия означава симпатия, а Рис. 20 кривата линия означава антипатия. Сега аз искам нещо да му съобщя. За това също имам мой знак. Той иска нещо да ми каже.
към текста >>

Помислете само: някой знае, че правата линия означава симпатия, а Рис.
Интересно е, че и днес още има някои писмености, по които може да се установи, че те са възникнали от знаците. Такава например е древната писменост на индусите, санскрит. В него се забелязва, че той се състои от криви и прави линии. Кривата линия е недоволство от нещо, антипатия, правата линия е симпатия. Помислете само: някой знае, че правата линия означава симпатия, а Рис. 20 кривата линия означава антипатия. Сега аз искам нещо да му съобщя. За това също имам мой знак. Той иска нещо да ми каже. Отначало това може да върви добре, но по-късно тази история взема лош обрат.
към текста >>

По същия начин и всеки знак - а не само правата линия за кокошката - има значение, определено приспив-но, сънотворно значение, ако той е приложен към нещо.
Ако вниманието на човека привличат именно такива организации, той трябва да знае, че знаците имат определена хипнотична сила. Известно ви е, че ако вземете кокошка (изобразява я на рисунка 21), чукнете тази кокошка с клюна по земята и начертаете оттук с тебешир линия, тя ще хукне по тази черта! Тя е хипнотизирана, тя бяга по тази черта! Трябва само да й чукнете човката и тя ще хукне по чертата, доколкото тя е хипнотизирана чрез тази черта. По същия начин и всеки знак - а не само правата линия за кокошката - има значение, определено приспив-но, сънотворно значение, ако той е приложен към нещо. Някои тайни организации използват това, те подбират именно такива знаци, посредством които оплитат, мамят другите хора, успиват ги, така че човек не може да приведе в действие своята собствена сила за съждение. Подобни екстремистки средства използват именно такива тайни организации. Към тях принадлежи в Америка и Ку-клукс-клан. Ку-клукс-клан е опасен по тази причина, че такива организации изхождат не само от един народ, не, те искат да разпространят националистическия принцип навсякъде. Никой не следва да казва: Ку-клукс-клан си остава изключително американски феномен, доколкото той иска по особен начин да култивира американския национализъм.
към текста >>

155. Сътворението на света и човека. За еволюцията на света и човека. Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите GA_354 Сътворението на света и човека

Всички права върху българското издание на тази книга
Всички права върху българското издание на тази книга
към текста >>

156. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Защо мълнията не пада по права линия, а на зигзаг?
Защо мълнията не пада по права линия, а на зигзаг? Формата на Земята всъщност е тетраедър, превърнал се в сфера и повечето вулкани са разположени по ръбовете. Вулканите, които са разположени по ръбовете на тетраедъра, са се появили изначално, а другите вулкани са се появили по-късно. Календарът на Фалб за «критичните дни» за земетресения, вулкани, наводнения и поява на рудничен газ във връзка с действието на Слънцето и звездите. За произхода на Луната. Отговорът на Юлиус Роберт фон Майер на въпроса: Как става така, че Слънцето, което ни дава топлина, не изстива.
към текста >>

157. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

И ако днес науката казва: първоначално тук е имало високо ниво на топлина, в известен смисъл тя е права.
И ако днес науката казва: първоначално тук е имало високо ниво на топлина, в известен смисъл тя е права. Но когато науката предполага, че тази топлина е била мъртва, че тази високоорганизирана топлина е била мъртва, това е невярно, доколкото тук е имало живо мирово същество, наистина живо мирово същество.
към текста >>

158. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Ето кое е интересно: изкуството на така наречената хомеопатия, която макар и не във всичко да е права, все пак е права за много неща, се състои в това, че се взема целебното вещество в груба форма, след това го раздробяват до най-фино състояние, правят всичко все по-фино и по такъв начин получават лекарственото средство.
Ето кое е интересно: изкуството на така наречената хомеопатия, която макар и не във всичко да е права, все пак е права за много неща, се състои в това, че се взема целебното вещество в груба форма, след това го раздробяват до най-фино състояние, правят всичко все по-фино и по такъв начин получават лекарственото средство. Но растенията, господа, сами по себе си се явяват ненадминати хомеопати, защото те поемат в себе си най-малките, микроскопични частички от всички тези минерали, които иначе би се наложило да се раздробяват в процеса на изготвяне на лекарството. Следователно можем - доколкото природата прави това много по-добре - да използваме тези растения непосредствено и с тяхна помощ да лекуваме. Ето защо е напълно естествено, че в планините, в Алпите, растенията, билките имат много по-голяма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините. Също така виждате, че целият външен вид на растенията тук се изменя. Току-що ви казах за ягодата; ако ягодата поеме в себе си нещо от скалните породи, тя става горска ягода.
към текста >>

159. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Въпрос: Защо мълнията не пада по права линия, а на зигзаг?
Въпрос: Защо мълнията не пада по права линия, а на зигзаг? Нима не би трябвало да върви по права линия?
към текста >>

Нима не би трябвало да върви по права линия?
Въпрос: Защо мълнията не пада по права линия, а на зигзаг? Нима не би трябвало да върви по права линия?
към текста >>

Доктор Щайнер: И така, господинът казва следното: той предполага, че мълнията, измъкнала се от въздуха - както ви описах това последния път, трябва да върви по права линия.
Доктор Щайнер: И така, господинът казва следното: той предполага, че мълнията, измъкнала се от въздуха - както ви описах това последния път, трябва да върви по права линия. Обаче мълнията върви зигзагообразно. Това също следва да се обясни и може да се обясни.
към текста >>

160. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Такива неща трябва да се основават на понятия за човешко достойнство, понятия за права на човека и т. н.
Така че виждате, че в сметката има грешка. Силите, които изразходваме вътрешно, и силите, които отдаваме външно при работа, не са едни и същи сили! Те не са едни и същи. И затова изчислението като цяло не може да се постави на естественонаучни основи. Трябва да се направи по съвсем друг начин. Такива неща трябва да се основават на понятия за човешко достойнство, понятия за права на човека и т. н. И така стои работата с много неща. Като следствие, на основата на съществуващата наука възниква страшен безпорядък и неразбиране в социалната сфера.
към текста >>

НАГОРЕ

1.939523935318